Рицарят тамплиер: Рицар на Храма
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-954-9420-71-5
- Переводчик: Гергана Панкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Рицар на Храма». Краткое содержание книги:
Една жена в замръзналия Север.
Една война, която ги разделя.
Но християнската армия не беше толкова голяма — само петстотин от кралските рицари, стотина тамплиери и около стотина офицери. Ако врагът ги нападнеше право отпред, щеше да види първо цветовете на облеклото на кралските войници, да помисли, че противникът не е толкова силен, и може би щеше да нападне прекалено рано с по-малка военна част от тъй или иначе разцепената мамелюкска войска. В такъв случай би могло да бъде от решаващо значение, ако под прикритието на многоцветната кралска войска тамплиерите нападнеха челно, изпревареха я и посрещнеха нахлуващите мамелюци в момента, когато вече са прекалено близо, за да сменят посоката си. Този вариант изглеждаше най-удачен. Щяха да яздят зад кралската войска. Така щяха да могат и да се разгърнат по фланговете, за да отблъснат евентуално нападение отстрани.
Дотук тримата командващи бяха единодушни във всички решения. Повече време отне предложението на Арн да вземе със себе си възможно най-много бедуини.
Другите двама сбърчиха носове при това предложение. В крепостите при Кастел Арналд и Торон дьо Шевалие нямаше бедуини и те двамата нямаха опит с тях и не знаеха дали тези мръсни и непредани, а според слуховете без никаква вяра, отряди можеха да бъдат от някаква полза.
Арн се съгласи, че на неговите бедуини не може да се вярва, освен ако не спечелят, че следващият ден в най-лошия случай можеше да приключи за тях тримата завързани зад камили и подкарани, за да бъдат продадени на Саладин. Бедуините естествено не знаеха, че като пленници тамплиерите нямаха никаква стойност, защото те никога не можеха да бъдат освободени като светските барони. Бедуините имаха обаче коне, бързи като вятъра, а камилите им преминаваха лесно през която и да е планина или насип. Бяха ли с тях, те по всяко време можеха да получават информация за врага. А както изглеждаше сега, подобна информация беше след Божията милост най-важното нещо пред приближаващата битка.
Останалите двама отстъпиха неохотно. Бяха видели, че Арн не смята да се предаде по тази точка. А и все пак великият магистър бе решил, че той бе онзи, който ще взема решенията там, където възникнеше неединомислие.
Арн и неговият гонфанониер от Газа бяха виждали как огромната мамелюкска войска на Саладин преминава в продължение на повече от час, само за да покаже конниците си, но за останалите християнската войска, която потегли от Ашкелон онази ранна ноемврийска сутрин, изглеждаше много силна.
Времето беше студено и влажно със слаб северозападен вятър, който не искаше да прогони мъглата, която се появяваше и изчезваше според прищевките си. Ограничената видимост можеше да бъде както от полза, така и във вреда, но ако някой изобщо можеше да бъде облагодетелстван от лошото време, то това със сигурност бяха християните, които познаваха околността добре. Това най-вече се отнасяше за двамата предводители на кралската войска братята Балдуин и Балиан д'Ибелин. Освен това като ариергард в християнската войска се движеха двамата командващи крепостите Торон дьо Шевалие и Кастел Арналд, а войската се бе насочила към областта между тези два бастиона.
Как бедуините успяваха да се ориентират в мъглата никой не можеше да разбере. Но те идваха и се отдалечаваха отново с различни послания до Арн Готски още от първите часове на язденето.
По средата на деня християните започнаха да се натъкват на малки групи тежко натоварени египтяни, които обаче всеки път предпочитаха да избягат с плячката си вместо да хвърлят заграбеното и да предизвикат противника в схватка. Заплахата от тези срещи произлизаше от факта, че християните можеха скоро да бъдат сигурни, че Саладин е узнал за приближаващия враг и тогава той самият можеше да определи времето и мястото за нападение.
И както можеше да се очаква, скоро право пред предводителите на християните се появи стройно сформирана армия. Намираха се в близост до крепостта Монжизар, недалеч от Рамле.
Кралската войска се впусна незабавно в нападение, без дори да е успяла да добие някаква ясна представа за военната сила, която стоеше пред тях. Назад остана центърът с краля, епископа на Витлеем, групата знамена и нейната охрана.
Отзад идваха тамплиерите, но Арн не даде заповед за атака. Да се втурнеш в мъглата срещу враг, когото не виждаш, не се струваше особено умно нито на него, нито на неговите най-близкостоящи командири — другите двама командващи крепости. Особено когато мамелюкската конница незабавно отстъпи и се оттегли назад. Това беше твърде добре позната сарацинска тактика. Войската, която погнеше подобна оттегляща се централна част, щеше почти сигурно да бъде обградена от двете страни от настъпващи вражески сили и когато обграждането завърши, щяха да прозвучат пронизителни рогове и изведнъж бягащите воини щяха да се обърнат и впуснат в нападение, така че преследвачите скоро щяха да се окажат обградени от всички страни и щяха да бъдат сразени.