Рицарят тамплиер: Рицар на Храма
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-954-9420-71-5
- Переводчик: Гергана Панкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Рицар на Храма». Краткое содержание книги:
Една жена в замръзналия Север.
Една война, която ги разделя.
— Ще се престроим и ще тръгнем в права линия и бавен ход, докато ги видим отново. В тази посока долината свършва, хванали сме ги в капан — отвърна Зигфрид със спокойствие, което си бе възвърнал с учудваща бързина.
Точно в този момент нямаше нужда от повече думи и вместо да губят реда, сега бе по-важно по време на бавното настъпление да формират цялата настъпателна линия отново и да я разширят, защото и долината се разширяваше. Бе започнал да духа вятър, съществуваше риск мъглата, която досега бе служила само на християните, да изчезне. Мамелюкските леки конници и стрелци също се бяха опитали да се престроят по време на своя бяг в долината. Но когато разбраха, че са затворени от стръмни скали, им бе трудно да се обърнат, а когато все пак успяха да го направят, те решиха да нападнат със сила, преди отново да бъдат притиснати прекалено силно в стесняващата се част на долината, където сега се намираха. В редиците на египтяните изсвириха сигнал за бърза атака и долината се изпълни от тътена на бързи, леки, настъпващи коне.
Същевременно обаче сигналът от роговете за бързо нападение, бе изтълкуван погрешно от обоза с провизии, резервни коне и плячка, който идваше след бойните гарнизони към долината, защото сега те се опитаха да избягат по диагонал, при което двете египетски части се сблъскаха една с друга сякаш бяха врагове.
При този сблъсък Арн нареди ново нападение. Онези египтяни, които първи видяха дългата връхлитаща линия тамплиери, които в мъглата изглеждаха сякаш бяха хиляди, бяха обзети от луда паника и опитаха да избягат назад през собствените си редици.
Касапницата продължи много часове, чак докато не падна спасителният мрак. Рицарите тамплиери никога не бяха печелили такава блестяща победа.
Както по-късно стана ясно, централната египетска войскова част, която трябваше да играе ролята на примамка, накрая е била обградена от кралската войска и принудена да се защитава без помощ от големия отряд, който така и не дошъл. При този изглед — че са оставени сами без своята главна бойна сила — те изгубили смелост, някои се разбягали, а след това защитата съвсем се разпаднала и преминала във всеобщ бяг.
Когато кралската франкска войска се бе завърнала, за да отпразнува победата, вярвайки, че е спечелила със собствени сили и без помощта на тамплиерите, касапницата при Монжизар същевременно още продължаваше.
Армията на Саладин бе напълно сразена и дори все още да имаше достатъчно много мамелюци — живи и неранени — за да може той при други обстоятелства, в някой по-късен ден, на друго място и при по-благоприятно време да победи, то нито една група войници от разпръснатата и разцепена армия не можеше да знае къде се намира другата.
Резултат от това безумие и от слуха за кървавата баня при Монжизар беше един луд и неорганизиран бяг на юг. Този бяг щеше да коства също толкова много живота, колкото и самата битка, тъй като разстоянието между земите на Рамле до сигурността на Синай бе дълго. А по целия път чакаха жадни за плячка и кръв бедуини, които нито преди, нито след това щяха да имат възможността да се сдобият с толкова много пленници или подобна богата плячка.
Сред многото пленени, довлечени вързани след камили в крепостта на Газа, беше и братът на Саладин — Фахр, както и неговият приятел емирът Муса. Те били стояли до Саладин, когато група тамплиери приближили да ги пленят, но се предали без колебание, защото дори и в тежкия час на поражението, дори и за миг не се били съмнявали, че именно Саладин е онзи, избран от Бог да победи.
Сред тамплиерите имаше четиридесет и шест ранени мъже и тринадесет убити. Сред мъртвите, които бяха открити и занесени в Газа, бе офицер Арман дьо Гаскон. Той бе един от онези, които се бяха опитали да пленят Саладин, и бе стоял само на едно копие разстояние от това да промени хода на историята.
VI
Най-тежкият период за Сесилия Роса по време на дългото й покаяние в "Божия дом" беше първата година след като крал Кнут Ериксон отведе Сесилия Бланка, за да я направи своя съпруга и кралица на кралството на трите корони. Той даде своя обет за вярност на Сесилия Бланка, но това, както и толкова много други неща от неговите планове, отне повече време, отколкото бе искал. Когато той и неговата кралица бяха коронясани от архиепископ Стефан, това не се превърна в такова голямо събитие, каквото Кнут Ериксон си беше представял, състоя се не в катедралата в Източен Арос, а в провинциалната църква в Нес на остров Висинг в областта Ветерн. Макар това, че коронацията не можа да бъде извършена толкова грандиозно, колкото той си беше представял, със сигурност да предизвикваше гнева му, тя все пак беше законна и пред лицето на Господ, и пред хората. Сега той беше крал по Божия воля.