Рицарят тамплиер: Рицар на Храма

В началото на зимата в склада над карцера имаше голямо количество жито и заради това и много дебели, черни плъхове. На Сесилия Роса й се наложи не само да се научи с горещи молитви да понася студа. То й се стори лесно в сравнение с това, докато е задрямала или изпаднала в състояние на полусън от изтощение, да подскача при всеки допир на плъх до нея. Тя научи също така, че ако потъне в дълбок сън по време на второто или третото денонощие, когато изтощението и умората ставаха по-силни от студа, можеше да се случи и плъховете да я ухапят, сякаш искат да я опитат на вкус, сякаш искат да проверят дали е мъртва и годна за ядене.

Единственият й източник на топлина по време на тези повтарящи се престои в карцера бяха горещите молитви. Тя обаче се молеше не толкова за себе си, а през по-голямата част от времето отправяше молитвите си към света Дева Мария, за да я склони да държи закрилящата си десница над обичния й Арн и сина й Магнус.

Но това, че тя се молеше толкова много за любимия си Арн, не беше просто от чиста безкористност. Макар и добре да разбираше, че не притежава способността на Сесилия Бланка да мисли като мъж, да мисли като този, който има власт, на нея й беше пределно ясно, че ако някога би могла да се освободи от този леден ад, който представляваше "Божия дом", и от мъчителя, който беше майка Рикиса, то това би било единствено в случай, че Арн Магнусон се завърне невредим в Западна Готаланд. Затова тя се молеше за него — от една страна защото го обичаше повече от всеки друг, а от друга — защото той беше единственото й спасение.

Когато настъпи пролетта, белите й дробове все още бяха в добро състояние, тя не беше започнала да кашля до прималяване, както майка Рикиса ту се страхуваше, ту се надяваше, че ще стане. А през лятото на следващата година стана толкова топло, че карцерът се превърна по-скоро в символ на самота и хладна свобода, отколкото на мъчение. И черните плъхове отидоха на друго място, когато складът за зърно остана съвсем празен.

Сесилия Роса обаче се чувстваше слаба след тази тежка година и се страхуваше, че още една такава зима би била повече, отколкото тя би могла да издържи, освен ако света Дева Мария не изпрати чудо за нейното спасение.

Уви, Тя не изпрати никакво чудо. Затова пък изпрати една кралица по Божия воля, което скоро се оказа, че има същия благотворен ефект.

Кралица Сесилия Бланка дойде в "Божия дом" с внушителна свита в началото на събирането на реколтата и се настани в хосписа на манастира, сякаш самата тя го притежаваше и можеше да решава за всичко. Тя се разфуча, поръча храна и напитки и прати съобщение, че Рикиса, както тя, кралят и ярлът се обръщаха към игуменката без да казват майка Рикиса, би трябвало да се яви, за да забавлява своите гости и то възможно най-скоро. Та нали, както тя посочи, в "Божия дом" се казва, че всеки гост се приема все едно е самият Иисус Христос. Ако това важеше за всеки човек, какво оставаше за една кралица.