Рицарят тамплиер: Рицар на Храма

След това той отиде до малкия щаб на рицарите тамплиери в града и прегледа собствените си рани, които в голямата си част бяха драскотини и синини, изми се и попита къде може да намери великия магистър. Намери го, както очакваше, в параклиса, отдаден на молитви, и преди да излязат, за да поговорят, двамата заедно казаха благодарствени молитви към Бога и Божията майка затова, че им бяха изпратили блестяща победа.

Качиха се на укреплението и седнаха леко встрани от най-близкия страж, за да могат да говорят напълно спокойно. Долу, в града под тях, се вихреше празник по случай победата; изключение правеше само щабът на тамплиерите и хранилището за зърно, което бе предоставено на братята за през нощта. В двете сгради бе тихо и тъмно, ако не се броят отделни свещи. На светлината им рицарите се грижеха за раните си един на друг.

— Саладин трябва да е голям предводител, но той не може да е разбрал колко души сте били долу в Газа, защото в такъв случай нямаше да се задоволи да остави две хиляди мъже тук, за да пазят Ашкелон — размишляваше Одо дьо Сен Аман. Това бе първото, което каза на Арн, сякаш току-що спечелената победа нямаше нужда да се обсъжда повече.

— Всички рицари стояха вътре в крепостта, когато той дойде, горе на защитната стена бяхме само двама в бяло — обясни Арн. — Но на него сега му остават повече от пет хиляди мамелюкски конници. Каква е ситуацията в Йерусалим?

— Както виждаш, кралската войска е тук, в Ашкелон. В Йерусалим Арнолдо има двеста рицаря и четиристотин или петстотин офицери, страхувам се, че това е всичко.

— Тогава трябва да нападнем и унищожим армията на Саладин в момента, в който си възвърнем силите. И това ще е утре — каза Арн решително.

— Утре най-вероятно няма да имаме подкрепата на кралската войска, тъй като тогава те ще се възстановяват от тази вечер. Не от бойното поле, там те не успяха да направят кой знае какво, преди ние да победим, но по-скоро от тазвечерното празненство — каза ядно Одо дьо Сен Аман.

— Ние спечелихме, а те празнуват победата. Значи си поделяме работата както обикновено — промърмори Арн, но заедно с това погледна радостно своя високопоставен покровител. — Между другото, мисля, че е хубаво да подходим със спокойствие и да не прибързваме. Ако имаме късмет, никой от обсадените или бягащите няма да успее да премине редиците на бедуините навън и така ще мине време, преди Саладин да научи какво се е случило. Това би било голямо преимущество.

— Ще видим утре — кимна Одо дьо Сен Аман и се изправи. Арн също се изправи и прие прегръдката и целувката на великия магистър, първо по лявата и после по дясната буза.

— Благославям те, Арн Готски — каза великият магистър тържествено, докато държеше Арн за раменете и го гледаше в очите. — Не можеш да си представиш какво бе да стоя там горе на стената и да видя как нашите настъпват в нападение сякаш са две хиляди, а не двеста-триста души. Бях обещал на командирите и на краля, че ще дойдете в уреченото време и ти спази обещанието.