Вестителят на бурята
- Автор: Форд Ричард
- Серия: Стийлхейвън #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вестителят на бурята». Краткое содержание книги:
Днес обаче гувернантката Нордейн показа известна гъвкавост в строгите си правила и им позволи да учат на верандата в северния край на градината, въпреки опасността от разсейване. Утрото беше топло за това време на годината и трите седяха, огрени от слънцето, а птичките пееха последните си песни, преди да настъпи зимата. Нордейн обаче настоя да си сложат шаловете, за да не се простудят, и Джанеса неохотно се съгласи.
Тази дребна отстъпка от страна на гувернантката не направи уроците по-приятни и Джанеса усети, че започва да мисли за друго, да се взира в нищото и да мечтае за свободата на птиците, които чуруликаха и пърхаха наблизо.
По-добре да мисли за това, отколкото за факта, че скоро трябва да си избере съпруг, който ще управлява Свободните държави заедно с нея и на когото трябва да роди деца, за да продължи кралската династия. Това бе едновременно противна и вбесяваща мисъл, макар че ѝ бяха дали възможност да избира. Но пък щом не искаше нито един от кандидатите, всъщност избор не съществуваше.
Джанеса се сепна. Не биваше да мисли за това. Не трябваше да обвинява всички заради съдбата си. Беше силна и щеше да се справи. Затова зае ума си с други неща: с пеещите птички, със слънцето, което озаряваше първите паднали листа. И именно защото не внимаваше в безкрайния монолог на Нордейн, успя да забележи, че един вестоносец се приближава през градината. Вървеше бързо и още от далеч личеше, че робата му е изцапана от пътя, а лицето му е покрито с прахоляк, сякаш е яздил с дни. Придружаваше го един от дворцовата стража, който едва го настигаше. А щом Джанеса видя, че Одака излиза, за да посрещне вестоносеца, вече не можеше да стои на едно място.
Въпреки виковете на гувернантката, тя забърза през градината към мъжете, които разговаряха оживено. Стомахът ѝ се сви и в нея плъзна ужас, докато прехвърляше в главата си възможните новини на вестоносеца.
Дали бяха за баща ѝ? Дали не са го убили в битка? Дали хуртите не са победили армиите на Свободните държави и сега опустошават провинциите?
Докато тя прекоси градината, Одака и вестоносецът приключиха разговора си.
— Какво става? — попита Джанеса, без да я е грижа за етикета.
Одака се обърна и я изгледа изненадано, а после някак замислено.
— Кажи ми! Настоявам. Има ли вести от баща ми?
— Съжалявам, регенте — каза Нордейн, останала без дъх след тромавото прекосяване на градината.
Одака продължи да гледа Джанеса с любопитство, сякаш я преценяваше. Джанеса беше виждала много пъти този поглед и никога не можеше да разбере какви са мислите му. Сега обаче той очевидно се чудеше дали е достатъчно голяма, за да я посвети в последните новини.
— Елате с мен, млада госпожице — каза Нордейн. — Каквито и да са новините, не са ваша работа. Те са предназначени за регента и съвета на баща ви.
— Не — отвърна Джанеса и се откопчи от ръката ѝ. — Щом ще ставам кралица, трябва да зная какво се случва в държавата. Особено сега, когато земите ни са застрашени. Одака, какви са новините?
Той вдигна поглед от пергамента към нея.
— Ще обсъдя тази вест с всички съветници, останали в града. Ще се съберем във военната зала. Ще се срещнем там, Ваше Височество — той сведе глава в поклон и се оттегли.
Джанеса се обърна към гувернантката Нордейн и видя, че лицето ѝ е почервеняло.
— Това е всичко за днес, гувернантке — каза принцесата. За пръв път заговори със заповедния тон на баща си. Изглежда, имаше ефект, защото гувернантката сведе поглед и отстъпи назад.
Зад нея стоеше Грайе и се усмихваше. О, Джанеса копнееше просто да я хване за ръка и да избягат, както мечтаеха отдавна, но животът ѝ беше предначертан. Тя вече не бе момиченце. Имаше тежки отговорности, вече беше част от съвета на баща си.
Трябваше да се преоблече преди срещата и избра изчистена кафява рокля с малко украси, която ѝ се стори подходяща за така сериозен случай. Когато влезе във военната зала, всички съветници вече бяха там.
Джанеса бе идвала тук много пъти, но днес залата ѝ се стори различна. В нея имаше знамена и трофеи от стотици битки, някои спечелени от баща ѝ. Когато беше малка и играеше в краката му, не ги забелязваше, но сега гледаше само в тях, защото те разказваха историята на кралството и напомняха за гордото ѝ наследство.
Три раздърпани знамена на древните крале мечоносци висяха гордо на северната стена, обградени от брадви и копия, спечелени от херцога на Валдор в граничните войни с Голгарта. Черната желязна корона на Лудия крал Ксекотак, отнета му в древните Драконови войни с каер’вахарите, стоеше на пиедестал до източната стена, а до западната бе поставен изкривеният, страховит череп на Гройе Магнон, свирепия господар на Кървавите острови.