![Maskata na zloto [calibre 2.47.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/1/1/maskata-na-zloto-calibre-2-47-0-download.jpg)
Maskata na zloto [calibre 2.47.0]
- Автор: Уилц Дейвид
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Maskata na zloto [calibre 2.47.0]». Краткое содержание книги:
— Ако някога срещна бившия ти съпруг, ще го убия, проклет копелдак! - заяви той. И в този момент почти вярваше на думите си.
— Не, не! - прошепна тя. - Не допускай да разруши хубавото между нас. Чувствам се препълнена с живот, по-жизнена от всякога.
— Обичам те... - отвърна Лув и се стресна от казаното. Двете думички като че ли се изтърколиха от устата му независимо от волята му, изтикани от мощно, внезапно събудено у него чувство. Лув не можеше да повярва, че наистина се подчинява на силата му. - Обичам те много! - Дениз простена и се притисна към него. Замаян, поразен, възхитен от радостното чувство, надигнало се в гърдите Му, Лув отново възкликна: - Обичам те, обичам те!
Той коленичи над нея, наведе се и докосна с лице нейното. Устните ѝ бяха толкова много целувани, че сега вече изглеждаха като атлаз, леко подпухнали и гладки. Лув забеляза едва сега, че очите ѝ са пъстри, а косата ѝ имаше нюанса на есенни листа. Тя се извиваше около лицето ѝ и се пръскаше върху възглавницата в хиляди малки къдрици. Той ѝ се захили диво, после се разсмя гърлено, безумието и възторгът от странното усещане го покориха, завъртяха го в луд кръговрат.
— Влюбен съм - изкрещя той. Седна, надвеси се над нея с широко разтворени ръце, сякаш искаше целият свят да разчете чувствата в гърдите му. Смехът му набираше мощ и се изливаше като пълноводен водопад от него. - Влюбен съм!
Когато възбудата му се залюля опасно на границата на пълна загуба на контрол, в очите ѝ се прокрадна тревога. Не искаше да пресече ентусиазма му - и тя бе влюбена,- но буйната му радост я изплаши. Вдигна ръце към него и той се строполи върху нея, притисна я към себе си и я затъркаля напред-назад върху леглото, обгърнал я изцяло с ръце и крака.
„Капитан Лув е влюбен - мислеше той с почуда. - Капитан Лув е влюбен!“
***
Само три минути след като я върна на паркинга пред ресторанта и се отправи към безличната си кола, той вече не помнеше краткото си опиянение от любовен екстаз. Изобщо беше забравил, че е чувствал нещо към жената, с която току- що се беше любил. Обичаше да се отдава на подобни временни изживявания: жертвите го харесваха още повече, докато им разиграваше поредния театър, вярваха му, а понякога дори го изискваха. А извън огъня на момента тези демонстрации означаваха само украшения към секса, който пък не означаваше нищо, след като веднъж остане в миналото. От съществено значение за Лув беше само фактът, че сега вече той имаше основания да впише Дениз в дневника си. Тя беше само още една жертва, още една победа за него, поредната бройка в непрекъснато нарастващия му списък.
***
Киуасий откри къщата и с радост установи, че „Ню Йорк Таймс“ все още кротичко лежи в синята си найлонова торбичка на алеята, метнат там от пощенската кола рано сутринта. В два часа през нощта долният етаж светеше: още един знак, че в къщата няма никой. Той се приближи през задния двор, ослушвайки се за кучешки лай, после намери отворен прозорец и се намъкна вътре. Минаваше с безшумни, но спокойни стъпки през стаите: не се намираше в Бриджпорт, където някоя налудничава майка можеше да му налети с нож или бейзболна бухалка или дори с автоматичен пистолет, с който можеше да го простреля като с автомат. Хората в Кламдън бяха добри, цивилизовани и страхливи - ако дочуят шум, оставаха си по леглата. Бяха неговият тип хора, макар че не го знаеха: и той бе миролюбив като тях - кражбата не предполагаше насилие. Всъщност да вземаш разни вещи от богати хора като тях едва ли би могло да се счита за престъпление - по-скоро беше преразпределение. Киуасий не бе причинил никога болка на никого, никога не бе заплашил когото и да било, нито пък бе уплашил някога някого. Та той дори никога не бе виждал някого! Сериозно доказателство, че не беше заслужил ужаса, през който го прекара оня гадняр, Женския задник Макнийл, в гаража си. Засрамил го беше, накарал го бе да се моли и да плаче в краката му като дете - и го беше изплашил до смърт! Човек не може да преглътне някои обиди, не всички ритници в лицето могат да се забравят - няма значение дали идват от брат по съдба или от някакво нищожно квар- тално ченге. Е, то се знае, Киуасий нямаше намерение да му скочи открито, не беше глупак. Имаше си начини за всичко...
Измъкна се от къщата само след пет минути и не забрави учтиво да затвори прозореца зад себе си. Имаше още доста за свиване, но той бе тук повече за удоволствие, не за бизнес: взе нещата, от които имаше нужда, и си тръгна.
Трябваше му време да осъзнае, че е минал край кола, по-точно неясна форма на кола, повече впечатление за кола, кола, прикрита от дърветата, мътен отблясък на метал, хванат за частица от секундата от фаровете му. Не беше патрулна кола, сигурен бе, а всичко останало за него нямаше значение. Някои хора обичат да паркират в гората и да дремят на задната седалка - какво го засягат странностите на другия? Нямаше начин някое ченге да се крие в два часа след полунощ под клони и сред храсти и съчки, които да издраскат колата и да му създадат куп неприятности - не, невъзможно, не и в Кламдън, готов беше да се хване на бас. Предпочете да не обръща внимание на колата и измина още около четиристотин-петстотин метра.