Заливът на въздишките [calibre 2.85.0]

— Звучи добре – отбеляза Райли с пълна със сирене и салам уста.

— Ако всичко върви по план, ще можем да унищожава­ме цели ята от тия дяволски изчадия наведнъж.

— Това звучи още по-добре. – Докато се хранеше и усе­щаше как енергията му се възвръща, Сойер кимна към Райли. – Все пак ще ни трябват още муниции.

— Ще се погрижа.

— Сега ти. – Саша побутна Бран да седне, за да се пог­рижи за раните му. – Същото е като в Корфу. Подобен кошмар, който се спуска от небето. Ние се бием, кървим, убиваме и никой не забелязва. Случва се само на нас.

— И слава богу. Обясненията може да доведат до услож­нения. Аз ще изляза – искам да видя дали някой не се мотае навън – заяви Дойл.

— По дяволите! – Райли напъха нова хапка в устата си и също се надигна. – Идвам с теб.

Бран направи знак с пръст.

— Нека първо погледна шлифера.

След като Дойл му го подхвърли, Бран постави длан върху разреза в ръкава, докато Саша продължаваше да го маже с балсама.

После подаде обратно шлифера – порядъчно износен, но не и скъсан.

— Благодаря.

Когато излязоха, Бран се усмихна на Аника.

— Не ме помоли да ти оправя обувките?

— Не е важно. Шлиферът на Дойл е като… броня. Да, за него е нещо като броня. Аз не мога да кажа същото за обувките си.

— Без тях – изтъкна Саша – краката ти щяха да постра­дат повече. – Тя ги вдигна от пода, подаде ги на Бран. – Следователно и те са нещо като броня.

Когато Бран й ги върна и изглеждаха като нови, Аника го прегърна.

— Благодаря ти. Сега ще отведа Сойер в леглото.

Сойер се задави с парче салам. Аника му предложи вода.

— Не го казва, обаче е много уморен. Храната помага, но сега трябва да си почине. Хайде в леглото, Сойер. Мо­жеш да спиш в моето легло. Само да спиш – добави тя и му предложи ръката си.

Докато го извеждаше, я чуха да казва:

— Ако искаш да правим секс, трябва да лежиш спокой­но и да ме оставиш да ти доставя наслада.

Бран се ухили и притегли Саша в скута си.

— Каква жена само!

— Само че не е. – Изпълнена със смесени чувства, Саша се загледа подире им. – Тя не е от нашия свят и времето й тук е ограничено. Ограничено е, защото ми спаси живота.

Тя притисна буза към лицето на Бран, към дара, който той беше за нея.

— Аз окуражих това между тях. И двамата го искаха и аз… Виждаше се, че любовта й към Сойер буквално струи от нея. Дълбока, силна и пълна. Но сега мисля само какво ще й се случи – на нея, на сърцето й, когато трябва да го напусне.

— Ще й се случи любов. – Щастлив от своята, той я погали по косата. – Понякога боговете са благосклонни към онези, които й се отдават.

— Досега не видях доказателства за това.

— Под носа ти са. – Той я притегли към себе си и я це­луна. – Как да не вярвам в добрината на боговете, когато имам теб? Радвай се за тях.

— И да имам вяра в бъдещето?

— Вече я имаме. Сега и ти трябва да починеш.

— А ако искам секс?

Като се смееше, той стана с нея.

— Ще се радвам да ти доставя наслада.

Андре Малмон, който се настани в Дели Деи, не беше същият човек, който бе наместил черната си вратовръзка в онази фатална вечер в Лондон. Общо взето, вече не беше и човек.