Заливът на въздишките [calibre 2.85.0]

— Ще ти приготвя закуска.

Той се канеше да отклони предложението на Аника, но размисли.

— Знаеш ли, това е страхотно. Имам нужда от енергия.

Докато Аника бързаше към кухнята, а Саша тръгна след нея, за да й помогне, Сойер седна в беседката.

— Сега ще чакаме.

— Пак ще се опитам да разбера къде е разположил хо­рата си. Може да му скроим някой номер. Всъщност аз ще…

Райли спря, когато Аника изтича навън.

— Саша казва, че идват! От небето! Идват!

— Оръжията! – нареди Дойл.

Тренировките им се отплатиха. За по-малко от две ми­нути се бяха събрали в горичката, напълно въоръжени.

— Накарайте ги да дойдат към нас! – нареди Райли. – Накарайте ги да маневрират! Готов ли си, каубой?

— И още как! – отговори Сойер с пистолет във всяка ръка.

Те се спуснаха от небето – не прилепоподобните мутан­ти от Корфу, а стотици и стотици от странните, злобни птици, с които се бяха сблъскали на лодката.

По-малки, по-бързи, по-пъргави, но не толкова смърто­носни, те се изсипаха в горичката.

Стрелата на Саша прониза три наведнъж и те се превър­наха в пепел.

Сойер стреля с две ръце, докато го атакуваха. Когато едно от създанията сряза листата и пропусна на косъм гърлото му, той откри, че крилете им са също толкова смъртоносни, колкото и ноктите и клюновете.

С крайчеца на окото си видя как Аника се премята във въздуха и атакува тварите с два яростни ритника, а грив­ните й изстрелват две светкавици. И крилото, което разряза подметката на обувката й.

— Пази се от крилете! – извика той. – Като бръсначи са!

Като приклекна, той стреля вдясно, вляво, реши да сме­ни тактиката. Ако изчакаше да се появи цяла група, може­ше да свали няколко наведнъж, както направи Саша. Една от птиците успя да го достигне, докато падаше. Острото крило одраска рамото му, преди да се превърне в пепел. За да избегне следващата, той се наведе, претърколи се и успя да свали дузина, преди да презареди.

От дясната му страна Бран изстрелваше светкавици, за да го прикрива. Зърна Райли, която падна по гръб, за да избегне бръснещия полет на една птица и меча на Дойл, който я прониза, при което Райли се претърколи, за да избегне пепелта от нея, и едновременно с това стреля.

Сойер подуши пепелта, вонята и кръвта. На другите, своята собствена, докато едно трио, в което се бе прицелил, се разпръсна. Той свали две от птиците, но онази, която се бе спуснала по-ниско, го одраска с ноктите по глезена.

Като внимаваше за ръцете си, той използва приклада на пистолета, за да я замае, после й вкара един куршум, до­като пърхаше на земята.

Видя как Аника вдигна ръце, завъртя се отново и отно­во, гривните й проблясваха, докато пепелта се сипеше като дъжд.

В един момент горичката ехтеше от изстрели, в следва­щия настъпи тишина.

С решителен жест Райли срита купчина пепел, след това обърса кръвта, която се стичаше на тънка струйка от сле­поочието й.

— Сега искам закуска.

Аника се обърна и я прегърна.

— Ще ти направя.

Когато забеляза, че тя куца, Сойер я прегърна през кръс­та.

— Да не са те одраскали по краката?