Заливът на въздишките [calibre 2.85.0]

— Ще огледам наоколо.

— Не се отдалечавай много – предупреди го Бран.

— Няма.

Той изчезна в тъмнината, както Райли и Сойер бяха изчезнали във въздуха.

Малко преди да изминат десет минути, Сойер изникна пред тях сам.

— Мястото е празно, а охранителната система отвън е обикновена. Няма да имаме проблем с влизането. – Той кимна, когато във вилата се появиха светлини. – Райли оглежда къде да поставим бръмбарите. Това място е огромно! Трябваше да направя цяла дузина.

— Ще се задоволим с наличните – каза Бран.

— Колкото – толкова. – Ръката на Сойер посегна към пистолета, но се отпусна, когато от сенките се матери­ализира Дойл. – Готови ли сте?

Сойер хвана Аника за ръката, прехвърли всички вътре.

Светлината се разливаше върху опушено сиви плочки и тъмно дърво в просторно фоайе, увенчано с двойно стъл­бище.

— Огледахме набързо тук долу и горните два етажа. Кухнята е заредена и навсякъде има свежи цветя. На това ниво има външна кухня и друга на терасата на покрива. Храната е достатъчна за цяла армия, но Малмон едва ли ще държи в къщата повече хора от личната си охрана и основния си екип. Няма да настани тук всичките си наем­ници.

— И все още не знаем колко са и къде ще ги настани. – Райли слезе по внушителното стълбище в очукани турис­тически обувки. – Тук има осем спални, включително два луксозни апартамента. Единият е по-луксозен от другия и бас държа, че Малмон ще избере него. Ваната е на крачета, от естествен камък и голяма колкото лодка. И аз бих иска­ла да имам такава, но да не се разсейваме – гласувам да поставим единия бръмбар там.

— Съгласен съм. Той няма да провежда срещи в банята – добави Сойер. – Но сигурно ще я използва – понеже е много царствено – да се обажда оттам, да издава заповеди, да получава доклади.

— Но най-важното място за подслушване е, където ще се среща с шефовете на екипа си – напомни Дойл.

— Да, със Сойер говорихме за това. Главното ниво – така го виждаме.

— Освен това вие го познавате, а ние – не – вметна Бран.

— Да. – Сойер продължаваше да се оглежда. – Както казах, огледахме набързо. Трябва да се пръснем и да нап­равим по-пълен оглед.

Отхвърлиха кухнята, спалните в главното ниво, залата за игри и се спряха на просторен салон с прозорци към градината и морето, както и на комбинацията от офис и библиотека с красиво антично бюро и отново изобилие от тъмно масивно дърво и скъпа италианска кожа.

— Какво ви подсказва инстинктът? – Бран погледна към Райли и Сойер.

— Сигурно ще иска да впечатли подчинените си с този изглед – поде Райли. – И може да използва салона и голя­мата тераса тук за срещи. Но…

— …офисът. И голямото бюро – кимна Сойер към нея. – Това си е команден център. Всичко в него казва: „Аз съм шефът!”. Типично за Малмон.

— Ще „покрием” и двете места. – Дойл огледа офиса.