Обсидиановата стая
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Пендъргаст“ #16
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546558275
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Обсидиановата стая». Краткое содержание книги:
Той млъкна и погледна настойчиво Констънс. Тя нищо не каза, а на лицето й отново се беше изписало онова неразгадаемо изражение.
— Опитай се да разбереш. – Сега Диоген говореше по-бързо. – Имам нужда от конската опашка – от съвсем прясна cauda equina за химическия синтез, необходим за пресъздаване на подобрената формула. Не може да синтезираш лекарство от нищото. Трябва да знаеш неговата химическа структура. Трябва да го дам за анализ и за определяне на химическата структура на определени съединения. Говорим за сложни протеини и биохимични съединения, които имат милиони атоми в една-единствена молекула, обвити по сложен начин. През осемнайсетте месеца, докато моите биохимици анализираха проблема, научих доста неща. Щом успея да получа проба от оригиналната формула, работата ми най-накрая ще бъде завършена.
Констънс продължаваше да мълчи. Диоген се разстрои от непроницаемостта на нейното изражение.
— Констънс, умолявам те, премисли добре това. Става дума за еднократен процес. След това синтезът на еликсира ще бъде свободен и ясен. Никой няма да бъде наранен – Гери така или иначе вече е мъртвец.
— И как планираш да се сдобиеш с неговата „прясна“ cauda equina? – Гласът й беше хладен, много хладен.
— След екзекуцията патолог трябва да проведе аутопсия. Ще уредя аз да бъда този патолог. Щом се сдобия с конската опашка, ще извлека онова, което ми е нужно, и ще го донеса на Халсиън. Ще го биосинтезирам в лабораторията, която построих. Всичко е подготвено, като изключим cauda equina. Няма да са нужни повече трупове. А ти, моя мила Констънс, ще възстановиш напълно своята младежка жизненост и здраве. Моля те, Констънс. Моля те!
Той замълча, но внимателно я наблюдаваше. Тя мълча в продължение на цяла вечност, както му се стори, сякаш се бореше с някакъв вътрешен конфликт. След това късо и едва доловимо каза:
— Добре.
Заля го вълна от облекчение.
— Благодаря – каза той. – Благодаря, че прозря логиката на положението. Оставям те да си оправяш багажа. До утре сутринта в осем.
Той се обърна с усмивка и излезе от стаята.
31.
Среднощното море приличаше на накъдрено стъкло, докато лунният полумесец се издигаше на хоризонта – съвършена нощ за подобна работа. Застанал зад щурвала, Филипов хвърли поглед на джипиес картографа. Беше поел по маршрут право на юг от заливчето Бейли, минаващ покрай южното ъгълче на остров Мачаяс Сийл, избягвайки крайбрежието на остров Гранд Манън и неговата флотилия от рибарски кораби. Той търсеше води, по-дълбоки от тези за траулери, а според картите мястото беше падината Джордън. Сега се намираха на петдесет мили от брега, все още в изключителната икономическа зона на САЩ, само че извън границите на териториалните води. Радарът показваше, че в обсега му на действие няма кораби – рибарски или някакви други. Това беше една от най-дълбоките части на континенталния шелф и заради това прословута като лошо място за риболов. Трупът щеше да стигне до дъното и повече никога нямаше да се покаже отново дори и в мрежата на някой траулер.
Филипов намали скоростта, описа кръг и даде заден ход, докато не спряха на място. Намираха се сред Лабрадорското течение – муден поток от студена вода със скорост четвърт възел, който се спускаше от крайбрежието на Лабрадор без вятър и почти без вълни. Нямаше смисъл да хвърлят котва – корабът можеше да остане на дрейф.
Екипажът се беше събрал в рулевата рубка. Лицата им се осветяваха от слабото червеникаво нощно осветление на мостика. Филипов погледна към Милър. Той изпитваше особена омраза към ФБР и капитанът бе решил честта да се падне на него заедно с Абреу, инженера, който имаше телосложение на външен тухлен кенеф. Това трябваше да ги развесели. След като очистят федералния и го изхвърлят зад борда, ще поемат за Канада. И тогава, щом стане възможно, Филипов ще се отърве от тези загубеняци и ще тръгне за Македония, откъдето произхождаше семейството му и той още имаше роднини. Имаше много пари и можеше да се спотайва известно време, за да види как ще се развият нещата. Първо обаче трябваше да се увери, че всички са напуснали Канада и никой не се е разколебал и няма да си опита късмета да остане в Щатите.
— Милър, Абреу – каза той. – Слезте долу и доведете федералния. Бъдете внимателни – типът е опасен. Проверете си оръжията.