Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
- Говорих с бащата Келерган. Свестен тип ми изглежда. Показа ми стаята на Нола. Предполагам, че и вие сте я оглеждали.
- Да.
- В такъв случай, ако е било бягство, как си обяснявате, че нищо не е взела със себе си? Нито дрехи, нито пари, нищо.
- Не е било бягство - каза Гахалоуд.
- Ако пък е отвличане, защо няма следи от борба? И защо е взела чантата с ръкописа?
- Може да е познавала убиеца си. Може дори да са имали връзка. Тогава той се е показал на прозореца й, както вероятно е правел понякога, и я е убедил да го последва. Примерно за да се поразходят.
- Говорите за Хари.
- Да.
- Значи, какво? Тя взема ръкописа и излиза през прозореца?
- Кой ви е казал, че е взела ръкописа? Кой ви е казал, че този ръкопис изобщо някога е бил у нея? Това е обяснението на Куебърт, неговият начин да оправдае присъствието на ръкописа до останките на Нола.
За част от секундата се поколебах дали да не му разкажа каквото знаех за Хари и Нола че е трябвало да се срещнат в Сий Сайд Мотел и да избягат. Но предпочетох за момента да си замълча, за да не навредя на Хари. Само попитах:
- Каква е вашата хипотеза?
Куебърт е убил момичето и е заровил ръкописа заедно с нея. Може би защото е имал угризения. Това е била книгата на любовта им и любовта им я е убила.
- Защо казвате това?
- Заради надписа върху ръкописа.
- Надпис? Какъв надпис?
- Не мога да ви кажа. Конфиденциално е.
- О, стига с тая глупости, сержант! Казали сте ми твърде много или недостатъчно. Не можете да се криете зад следствената тайна, когато това ви устройва.
Той примирено въздъхна.
- Върху ръкописа пишеше: Сбогом, любима моя Нола.
Онемях. Любима моя Нола. Самата Нола бе помолила Хари да я нарича така по време на разходката им в Рокланд. Опитах се да запазя спокойствие.
- Какво ще правите с този надпис?
- Ще го дадем за графологична експертиза. С надеждата, че ще измъкнем нещо.
Бях дълбоко смутен от това разкритие. Любима моя Нола. Точно думите, произнесени от Хари, думите, които бях записал.
Прекарах част от вечерта в размисли, без да мога да реша какво да правя. В двайсет и един часа ми се обади майка ми. Явно бяха споменали за пожара по телевизията. Каза ми:
- Боже господи, Маркъс, да не би да искаш да умреш за каузата на този престъпен Сатана?
- Спокойно, мамо. Спокойно.
- Тук говорят само за теб, при това с не много добри думи, ако се сещаш какво искам да кажа. Хората от квартала си задават въпроси. Питат се защо си се заинатил да стоиш при този Хари.
- Без Хари никога нямаше да стана Големия Голдман, мамо.
- Прав си. Без тоя тип щеше да си Много Големия Голдман. Откакто се сприятели с него в университета, ти се промени. Ти си Знаменития, Марки, спомняш ли си? Дори малката госпожа Ланг, касиерката в супера, ме питаше днес сутринта: Как е Знаменития?
- Мамо, Знаменития никога не е съществувал.
- Знаменития не е съществувал? Не е съществувал? (Тя извика баща ми.) Нелсън, ела тук, ако обичаш! Марки разправя, че Знаменития не е съществувал. (Чух баща ми да мърмори нещо неразбрано на заден план.) Виждаш ли, и баща ти казва същото: в гимназията ти беше Знаменития. Вчера срещнах бившия ти директор. Той ми каза, че е запазил такъв хубав спомен за теб... Помислих, че ще се разплаче, толкова беше развълнуван. И после ми рече: „Ах, госпожо Голдман, не знам в какво се е забъркал сега синът ви“. Виждаш ли колко е тъжно. Дори бившият ти директор си задава въпроси. Ами ние? Защо си се затърчал да се занимаваш с един стар професор, вместо да си потърсиш жена? На трийсет години си и още не си женен! Искаш да умра, без да съм те видяла оженен?
- На петдесет и две години си, мамо. Имаме още малко време.
- Престани да се препираш с мен! Така ли сме те възпитавали? Още нещо, което си научил от проклетия Хари Куебърт! Защо не вземеш да ни доведеш някоя хубава млада жена? А? А? Не отговаряш.
- Напоследък не съм срещал никоя, която да ми е харесала, мамо. Зает съм с книгата, с обиколките, със следващата книга...
- Оправдания, само оправдания! А следващата ти книга за какво ще бъде? За извратен секс? Не мога да те позная, Марки... Марки, скъпи, слушай, трябва да те попитам. Влюбен ли си в този Хари? Правите ли хомосексуалност с него?
- Не! Съвсем не!
Чух я да казва на баща ми: „Вика, че не. Значи, е да“. После ме попита тихичко:
- Дали не те е сполетяла Болестта? Мама ще те обича даже ако си болен.
- Какво? Каква болест?
- Тази на мъжете, които са алергични към жени.
- Питаш ме дали съм хомосексуален? Не съм! Дори да беше така, в това няма нищо лошо. Обаче аз обичам жените, мамо.
- Жените? Как така жените? Задоволи се да обичаш една-единствена и да се ожениш за нея, ако може! Жените! Не си способен да бъдеш верен, това ли се опитваш да ми кажеш? Да не си сексуален маниак, Марки? Искаш ли да отидеш на лекар психиатър, за да те полекува душевно?