Царицата на Палмира [Танцът на боговете]

Шара показа голите си розови венци. Това може би беше усмивка.

— Щом ти го казваш!

Устните му се затвориха и се изкривиха в грозна гримаса. Той отново удари земята с тоягата си.

— Вожде на племето маазин, време е нещата да последват своя ход и твоята дъщеря да постъпи като човешко същество.

Абдонай одобри ентусиазирано. Той се изправи и заговори с глас, който се надяваше да е достатъчно силен, за да бъде чут чак на улицата:

— Аз, Абдонай, син на Малику, син на Нашум, по волята на Ваалшамин – Всемогъщият господар на небето, на Бел, брат по сила на Ваалшамин, дойдох, за да поверя моята дъщеря Зиновия на жените от този дом, къщата на великия Оденат, син на Вабалат, син на Назор, сенатор на Римската империя и цар на Палмира, за да я приеме той в своето ложе на седмия ден от петия месец*.

[* Петият месец или Quintillis – месец от Юлианския календар. Юлий Цезар сменя името на Quintillis на Julius т.е. юли. – Б.р.]

Последва мълчание.

Старият Шара залитна леко, облегнат на тоягата си. Силният глас на Абдонай сякаш беше застрашил равновесието му. Но не. Той поклати глава. Върхът на езика докосна беззъбите му венци и коравите му устни пропуснаха заповед, изречена с дрезгав глас. Той отпусна тоягата върху рамото си, като овнешкият рог докосна главата му, и плесна с ръце. И сякаш по силата на някакво чудо, цял рояк слугини се появиха, все едно изскочиха от стените.

Миг по-късно, без повече церемонии, Зиновия и Ашему се оказаха в двора на жените – палат вътре в палата, притежаващ собствени градини, басейни, тераси, стаи и вътрешни дворове.

Там живееха роднините, робините и слугините. Несъмнено сред тях имаше и такива, чиято основна задача беше да уталожват страстите на великия Оденат. Говореше се, че те са силни, съизмерими с прекалено дълго продължилото вдовство.

Четири стаи бяха предвидени за бъдещата съпруга. Едната от тях – с червени стени, украсени с гирлянди и птици, кръжащи над цветни лехи, й бе посочена за почивка. В нея имаше четири табуретки, чугунен мангал, две легла и ниша с рафтове, по които имаше купи, чаши, калаени и медни лампи.

Роби разтовариха сандъците с дрехи и съдове, пренесени от дома на Абдонай. Невръстни слугини дотичаха с напитки и храна за добре дошли. Възбудени и засмени, те дебнеха израза на лицето и поведението на бъдещата си господарка, която беше толкова млада, красива и загадъчна. Преди да успеят да си кажат имената една след друга, какъвто беше обичаят, се чу висок, дразнещ и неприятен глас, който ги накара да избягат в двора.