![Царицата на Палмира [Танцът на боговете] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/5/caricata-na-palmira-tanct-na-bogovete-download.jpg)
Царицата на Палмира [Танцът на боговете]
- Автор: Даниел Антоан Б.
- Серия: Царицата на Палмира #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Царицата на Палмира [Танцът на боговете]». Краткое содержание книги:
Той беше дребен дебел мъж, с много бяла кожа и сиви, внимателни и спокойни очи. Лицето му беше гръцки тип – с широк нос, пълни бузи, малка уста, скрита под брадата. Пръстите му нежно докосваха един по един листата на папирусите, които Шаваад беше сложил пред него, преди да коленичи на земята. Връзката беше дебела. Някои листа едва се четяха, толкова сбито бяха изписани.
Увлечен от четенето, епископът сякаш за миг забрави за Шаваад и за четиримата мъже, които бяха до него. Двама от тях се бяха представили като синовете на епископа. Те имаха сивите очи и светлата кожа на баща си. Другите двама бяха на възрастта на Шаваад. Само избродираната в синьо риба, на мястото на сърцето, върху туниката разкриваше длъжността им на дякони.
Димитриос вдигна очи усмихнат. Изненада се, че Шаваад още стои на колене.
— Изправи се, моето момче. Нямаш никаква причина да стоиш на колене пред мен в тази стая.
Шаваад се подчини със съжаление.
— На какви езици знаеш да четеш и пишеш?
— На гръцки, латински и еврейски. Знам също да говоря на персийски и на езиците, които използват камиларите в пустинята.
— Значи знаеш какво съдържат тези писания? – попита още Димитриос, поставяйки дланта си върху папирусите.
— Знам ги наизуст, господин епископ. Мога да ги препиша, без да ги препрочитам. Има три писма на Арсиноя, две на Валентин от Александрия, едно на Милигиаде, написано по времето, когато е пътешествал с Павел, два преписа от писма на Павел, отнасящи се за неправилното практикуване на еврейските ритуали, и едно на Матей по същата тема. Най-дългото е на Ириней, който обръща внимание на хората от Дура да се пазят от идващите от Ориента ереси. В частност, порочните езическите ритуали на последователите на Митра, които се осмеляват да освещават хляба и водата в техните леговища на мрака. Те имитират жертвоприношението на Христовата кръв и плът и го превръщат в неприличен култ, затова ние трябва навсякъде да ги заклеймяваме като лъжепророци. Това е на латински и гръцки… Както можа да видиш, има още няколко други, за които не се знае кой ги е писал или диктувал. Писма до жителите на Ладикия и Александрия. Не съм достатъчно учен, за да го твърдя, но се страхувам, че те са само жлъч, докато Христовото слово е мед.
Увереността на Шаваад, благозвучният му глас и проницателният поглед отекнаха в стаята, привличайки вниманието. Когато млъкна, дяконите го погледнаха по-внимателно и почтително. Синовете на Димитриос видяха как баща им се усмихва. Епископът извади няколко ръкописа от връзката. Хартията им се беше втвърдила, изгоряла и почерняла.
— Ти си ги извадил от огъня, казват.
— Персите обсаждаха града месеци наред. Християнският дом беше под крепостните стени и беше погребан от палмирските и римските войници. Ние мислехме, че сме прибрали библиотеката на безопасно място в съседна къща, но персите изгориха покривите. Огънят се разнесе за миг.
— Ти си влязъл в огъня, за да спасиш тези писания?
— Спасих каквото можах. Онова, което ми се стори важно.
— И си успял да избягаш от персите? – провикна се единият от синовете на Димитриос, възхитен.
Шаваад сведе глава.
— Това не е кой знае какъв голям подвиг. Господ Бог беше с мен, той ме водеше в пълна безопасност.
— Значи останалата част от библиотеката е изгоряла? – попита един от дяконите.
— Да, за съжаление. Обаче онова, което оставих там, бяха само копия или фалшиви писма. Най-вече що се отнася до майката на Христос.
Димитриос поклати глава. И той като синовете си и дяконите огледа посетителя със странно вълнение.
Онова, което виждаше, се срещаше рядко. А това, което долавяше в гласа на този младеж, не беше чувал никога. Не беше само вярата и любовта към Христос. Изтърканото облекло на керванджия криеше двайсет, двайсет и пет годишно тяло, което обаче вече нямаше възраст. Лицето, скрито от дълга и прашна брада, изглеждаше твърдо като скала. Устата беше красива, добре очертана, но много тъжна. Носът беше остър, а горящият поглед трудно се издържаше. Когато го видя за пръв път, епископът помисли, че е от онези мистици, които обикалят пустинята. С прегрял от слънцето мозък те вярват, че ще успеят да съживят дори телом Божия син, Исус Христос, и сякаш искаха да се превърнат в негово въплъщение. Но този не беше от тях. Вярата му беше от съвсем друг тип. Набожността му изглеждаше равна на неговата страст, търпение и самообладание. Думите се изливаха от устата му без никакво усилие, като на онези, които ги носят в кръвта си. Но това не бяха само думи. Господ беше настанил в плътта му сила, която привличаше и приковаваше вниманието. Той може би даряваше на църквата в Антиохия един от своите пратеници.