Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
Руслана много се учуди как човек се превръщаше в безропотен пленник на страстта. Значи веднъж реката да прелее от коритото… и се превръща в бушуващ водопад. Дали можеше да задоволи и владетеля в леглото? Дори само представата за това накара сърцето ѝ да се разтупка бурно. В самотните и дълги нощи Руслана изтерза мислите си с този въпрос.
Сетне всичко се случи изведнъж. Само за миг. Дори самата тя не разбра точно как стана.
Един ден силните ръце на Сюмбюл ага се усукаха като ласо около кръста ѝ. Мъжът я дръпна в някаква тайна стая под стълбите. Огромните му ръце сграбчиха в шепите си апетитно наедрелите ѝ гърди.
— Не може — възпротиви се Руслана, точно както я беше подучила Екатерина.
Упорството ѝ разгорещи мъжа още повече. Започна да смуче врата ѝ с месестите си устни.
— Недей да ми се дърпаш, московчанке. Ако не ти помогна, ще изгнием тук. Дори няма да зърнеш лицето на господаря — нареждаше той.
— С любов ли искаш да ти платя, Сюмбюл ага?
Мъжът изсумтя нещо, докато се опитваше да я целуне по устните, ала Руслана не отстъпи.
— Ако направя каквото искаш, ще ми уредиш ли среща със Сюлейман? Ще му разкажеш ли за мен?
Руслана се опитваше да запуши устата на мъжа с ръце, но дребничкото ѝ тяло започваше да губи битката срещу неговата груба сила.
— Така ме представи пред владетеля, че да изгаря от желание да ме види.
Сюмбюл ага вече дишаше тежко, сякаш се задушава.
— Добре — изхриптя.
Руслана беше готова да плати за услугата, но все пак се дръпна, уж за да се измъкне от лапите на мъжа.
— Не може. Обещай ми. Дай клетва. Кажи „заклевам се“.
Сюмбюл пламтеше от възбуда. Когато едната от млечнобелите закръглени гърди на Руслана изскочи изпод долната ѝ риза, той полудя. Докато я опипваше с черните си ръце, каза:
— Честна дума. Заклевам се. Хайде, ела!
Руслана вече осъзнаваше, че контролът е в нейни ръце. Значи беше толкова лесно да се завладее един мъж.
— За какво се кълнеш? Няма да дойда, ако не кажеш.
— Така ще те представя пред владетеля, че няма да обърне очи към друга. Заклевам се.
— Само толкова ли?
— Още утре. Ще те заведа при валиде султан.
— Заклеваш ли се?
— Заклевам се.
Руслана си спомни, че Екатерина я беше посъветвала да не се дърпа прекалено.
Остави се на мъжа. Опря стегнатия си бюст в косматата му гръд. Простена, сякаш изпитваше удоволствие — а всъщност изпитваше ли? Направи всичко, с което можеше да се достави удоволствие на евнух, както беше научила от Екатерина.
Когато приключиха и Руслана се изправяше, опазила гнездото си невредимо, се закле никога повече да не допусне подобно нещо.
Бе разбрала, че полза от мъртва птичка няма. И за първи път сама каза на Сетарет калфа:
— Заведи ме в хамама.
Отвращаваше се от извършеното. Чувстваше се омърсена. Така ли щеше да бъде и когато легне с османския падишах?
Тъкмо когато Руслана си мислеше, че е премахнала всички пречки по пътя към щастието, насреща ѝ изникна препятствие, което изобщо не беше очаквала: тъмнокоса гръцка девойка с черни очи, кръшна талия и прекрасна фигура. Деспина, както и Руслана, беше в отделението на новобранките. Говореше се, че е дошла в двореца няколко месеца преди нея. Казваха, че е на тринадесет години, но рускинята не можеше да повярва за нищо на света. Тялото ѝ беше по-развито от това на Руслана. Още отсега гърдите ѝ изпъваха ризата, сякаш всеки момент напират да изскочат навън. Бедрата ѝ също бяха доста женствени за годините ѝ.
— Ако ме питаш, тази е минала осемнадесет зими — сподели Руслана с Мерзука.
— Не, не. Малка е — възрази татарската ѝ спътница. — В топлия климат телата на момичетата се разпъпвали по-рано. Имало някакъв остров Крит, където винаги било слънчево, оттам я отвлекли пирати.
Мненията за годините на Деспина доста се разминаваха, ала всички бяха единодушни, че момичето е самата прелест. Всъщност в харема нямаше девойка, която можеше да се нарече грозна. Руслана бърчеше нос при вида на някои от тях, но то бе по-скоро, защото се изяждаше от завист. Деспина вървеше така, сякаш не стъпваше по земята, сякаш се носеше като в сън. Маслиненочерните ѝ очи бяха толкова красиви, че можеха да разпалят страстта на всеки мъж, ала гъркинята като че ли не осъзнаваше това. Не знаеше как да гледа. Втренчваше се натрапчиво в отсрещния. В тези очи нямаше и следа от замечтаност, от кокетство, от желание. Бяха просто красиви. В харема ѝ беше излязло име Хубавата Елена. Беше талантливо момиче. Напредваше бързо с турския. Дрънкаше на един странен тумбест саз[42] с дълга дръжка, който наричаше бузуки, и пееше хубави гръцки песни. Песните бяха приятни, но за гласа ѝ не можеше да се каже същото. Ако владетелят извикаше някой ден тази Деспина в покоите си и я накараше да му изпее песен, щеше да изтърпи гласа ѝ заради игривите мелодии, които изпълняваше. Ала Руслана беше убедена, че няма да се стигне дотам, защото султан Сюлейман щеше да предпочете нея. Избереше ли я веднъж, Руслана щеше да се погрижи очите му да не погледнат друга. Знаеше, че ще успее. На всяка цена щеше да омагьоса Сюлейман.
42
Струнен инструмент, широко използван в турската народна музика (бел, пр.).