Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
Руско-гръцката вражда, която все повече се задълбочаваше, избухна в най-неподходящия ден, когато Руслана се приготвяше да бъде заведена в покоите на валиде Хафса султан. Момичетата от отделението на новопостъпилите я гледаха с копнеж и въздишаха, защото щеше да се яви пред валиде султан. Насред приготовленията слугите в харема видяха рускинята и Деспина да се бият, хванали се за косите. Какво беше станало? Никой не знаеше. Дори едрите Сетарет калфа и Гюлбеяз не бяха в състояние да разтърват момичетата, които си удряха шамари, скубеха се, деряха се и се търкаляха по пода. Руслана говореше на руски, Деспина на гръцки, а между другото се намесваха и ругатни на турски. Независимо на какъв език, и двете крещяха едно и също:
— Ще те убия! Ще те унищожа!
Нападаха се с такава ненавист, сякаш искаха веднага да изпълнят заканите си.
След като усилията на Сетарет и Гюлбеяз не доведоха до успех, на помощ се притекоха още няколко чернокожи робини, но и те не успяха да се справят.
— Московска фуста! — извика Деспина и разправията напълно излезе от контрол.
С един скок Руслана се хвърли върху момичето.
— Ако ти стига въздухът, пак го кажи! — викаше тя и стискаше момичето за гърлото.
Ако ръцете на Сюмбюл ага, които вече ѝ бяха добре познати, не бяха сграбчили Руслана и не я бяха вдигнали, вероятно въздухът на Деспина действително нямаше да стигне. По врата ѝ се бяха отбелязали пръстите на Руслана. Отсега личеше, че щяха да останат синини. А на местата, където се бяха забили ноктите на рускинята, имаше кървави следи Главният евнух в харема едва обузда мятащата се Руслана:
— Остави ме да убия тази дива гъркиня!
А Деспина се опитваше да си поеме въздух и хриптейки, се гърчеше на земята.
— Какво стана? — изрева Сюмбюл, докато предаваше Руслана на помощника си Джафер.
Никой не проговори. Руслана притискаше с ръка гръдния си кош, който се движеше неконтролируемо нагоре-надолу. „Бог да прости слабостта ми!“, си каза Сюмбюл, когато си представи белите, стегнати, едри гърди на момичето.
— Какво стана? — изрева отново, опитвайки се да отърси мислите си от тази гледка.
Руслана не каза нищо. Помисли си, че пръчката всеки момент ще изсвисти, но ѝ беше безразлично. Единственият ѝ страх беше валиде султан да не откаже да я види заради това сбиване. Затвори очи в очакване на удара, но удар нямаше. Когато ги отвори отново, Сюмбюл ага подритваше гърчещото се на пода гръцко момиче.
— Казвай какво стана!
Но Деспина не беше в състояние да говори.
Сюмбюл не можа да изкопчи информация нито от Сетарет калфа, нито от останалите.
— Не видях. Стана изведнъж — смотолеви само Сетарет.
Главният евнух се изправи гневно срещу Руслана.
— С тебе ще говоря после — извика.
Слюнките на мъжа я опръскаха по лицето.
— Разкарайте я от очите ми!
Докато Джафер и Сетарет я теглеха към вратата, Руслана чу, че пръчката изсвистя. Погледна през рамо и видя, че Сюмбюл ага налага Деспина. От яд момичето дори не викаше, за да не чуе Руслана крясъците му. Тя долови писъците на гъркинята едва когато вратата се затвори над гърба ѝ.
— Сега ще разбере с кого си има работа — измърмори си Руслана.
По лицето ѝ се изписа доволно изражение и тя дори не се постара да го прикрие.
Сетарет калфа, Мерзука и Гюл някоя си се трудиха неуморно като пчели. Тичаха насам-натам. Отново вкараха Руслана в хамама. Изкъпаха я и се опитаха да придадат форма на косата ѝ. Подстригаха ѝ бретона. Прихванаха косите покрай лицето ѝ с тънки фуркети и пуснаха надолу мънички букли. Пробваха новите ѝ дрехи, които младият Джафер беше донесъл, подтичвайки. Облякоха ѝ първо червени шалвари, ушити от лъскав драпиран плат, а върху тях бяла риза, която ѝ стигаше до глезените. Отгоре ѝ сложиха три поли от червено кадифе, украсени с бляскави нишки и пискюли. Руслана мразеше пантофите с кожена подметка и завит връх. Изобщо не можеше да върви с тях. Изхлузваха се от краката ѝ още преди да направи и две крачки. Но нямаше друг избор. Послушно мушна крака си в пантофа, който беше направен от същото кадифе, както и дрехите ѝ.