![Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/2/mihrimah-dshcheryata-na-nalozhnicata-velikolepniyat-vek-2-download.jpg)
Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]». Краткое содержание книги:
Изведнъж този мъж, който приличаше на поникнала гъба, й се хареса. Той поне не се подмазваше с комплименти на човека, с когото се заяждаше преди малко. И не само това, дори се беше обърнал с гръб към мъжа на леля й, пашата.
В този миг забеляза погледа на Любимеца Ибрахим. От очите на свако й хвърчаха светкавици. За втори път в живота си Михримах видя смъртта в човешки очи. За пръв път видя смъртната омраза и заплахата в очите на Гюлбахар, когато отидоха в Стария дворец преди сюнета на момчетата. А сега смъртта присъстваше тук, в погледа на Ибрахим, отправен към Искендер Челеби.
Не искаше вече да вижда, още повече и да чува каквото и да било Стана от дивана и си излезе. Последва я и баща й. Известно време вървяха, без да продумат.
Навлязоха в градината мълчешком. Само с един жест на ръката си падишахът отпрати и тези, които се появяваха пред тях и се кланяха до земята, и онези, които ги следваха по петите. Примами ги морето с цялата си прелест и необятност.
Михримах си пое дълбоко дъх, дробовете й се изпълниха със свежест.
Беше отвратена от това, което видя и чу.
Досегът с морето изтръгна и разсея наслоената в гърдите й тежест.
Пръв наруши мълчанието падишахът:
– Хареса ли ти?
Михримах се обърна да го погледне. По лицето й се четеше изненада.
– Трябваше ли да ми хареса?
– Трябваше да го знаеш.
За миг девойката се опита да разтълкува погледа на баща си. Нищо не разбра.
– Така ли се управлява държава?
– Те си приказват, а аз управлявам! – разсмя се султан Сюлейман.
– Щом е така, тогава те за какво са ти необходими?
„Наистина, дъщеря ми има право!“ – помисли си Сюлейман.
– Така е било, така и ще бъде! Само Аллах е един! Дори да си падишах, край теб трябва да има някои хора. Да се съветваш, да обсъждаш. Да слушаш. Така по-добре се преценява и действа. Най-малкото, даваш си вид, че се съветваш с всеки наоколо. Важното е, че в края на краищата решаваш ти!
Михримах се замисли върху думите на баща си. С върха на обувката подритна паднала на земята шишарка.
Падишахът подръпна дъщеря си за ръката и я накара да седне на пейката под един сенчест чинар с дебел ствол.
– Ще трябва да слушаш. Ще се научиш да мълчиш. Вземеш ли веднъж решение, няма повече да се обръщаш и да поглеждаш назад.
– Ти непрекъснато ли си ги подслушвал?
Падишахът кимна с глава.
– Те знаят ли?
Той пак кимна.
– Завеската е постоянно пусната. Не могат да бъдат сигурни има ли ни, няма ли ни зад нея. Но се държат така, сякаш сме там. Мислят си, че онова, което не могат да ни кажат в очите, ще ни накарат да го чуем там, когато го споделят помежду си. Това ги успокоява: „Съобщихме на падишаха какво е положението, останалото е вече негова работа“.
– Но това е толкова страшно.
– Защо? По-добре ли е да ни кажат в очите: „Твоят Любимец, пашата, е такъв и онакъв“? И тогава, ако не вземем мерки, ще се породи враждебност, разцепление. В този случай ще вземат на прицел и теб. А така ще си кажат: „Господарят не го е чул добре явно, трябва още малко да поговорим в Дивана“, и ще се въздържат – и самите себе си, и поведението си.
Михримах предпочете да замълчи. Това не беше честно. Нито лицемерието, на което стана свидетел, нито тайното подслушване.
– Но тези мъже не се обичат. Кипят от омраза един към друг, поставят си капани. Злепоставят се...
– Така е! – смигна й Сюлейман. – Там не остава скрита тайна. А и ти всичко узнаваш. Държавата не може да се управлява, без да знаеш какво е скритото-покритото, какво се шушука, какво се крои зад вратите, край стените, по ъглите.
– Ами ако казаното е лъжа, клевета?
– Лъжата е като нощта, Михримах. Не осъмва. Нали в края на всяка нощ блесва зората? Така безотказно лъсва и лъжата. Плюс това Аллах ти е дал и ум. Всякак ще отделиш лъжата от истината.
– Ами клеветата?
Султан Сюлейман замълча за миг. Очите му сякаш бяха приковани някъде в морето.
– Виж, от това ме е страх – промълви. – Заради клеветата хвърчат глави. Лъжата е проста работа, бързо лъсва. Но клеветата е сатана. Този, който пуска клеветата, е дявол, но и този, който й вярва, служи на дявола.
Тръпки полазиха Михримах, сама не знаеше защо.
– Какво ще кажеш? – засмя се султан Сюлейман. – Стига ли ти толкова урок по държавност за днес?
Михримах се огледа наоколо и залепи върху брадата на падишаха една целувка. Видя как лицето на баща й разцъфтя от обич.
– Както прецени моят баща султанът.
Станаха. Както вървяха, все едно се е сетил изведнъж, падишаха я попита:
– Я да те попитам, ти още ли си влюбена в морето?
– И още как!