![Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/2/mihrimah-dshcheryata-na-nalozhnicata-velikolepniyat-vek-2-download.jpg)
Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]». Краткое содержание книги:
Падишахът се обгърна с тежкия кафтан.
– Какво щастие излъчваше, когато ми каза, че сте й обещали да я заведете в корабостроителниците!
– От деня, в който я запознах с Хъзър Реис, тя непрекъснато ме моли да отиде в корабостроителниците, да се качи на корабите. Не й омръзва. И aз отстъпих. Позволих й. Но не щеш ли, този път като рече: „Искам в Хъзър Реис!“, и отсече! А пък Реис, ако не беше с побеляла брада, за бога...
Хюрем се засмя многозначително и го погледна с въпроса: какво още? Падишахът също се разсмя с глас.
– И Хъзър е влюбен в нея! – подхвърли той между две прихвания. - Ние го извикахме в Истанбул. Дойде миналата седмица. Едва представил се пред нас, попита за Михримах. Щял да й разкаже какво е чул и научил за Новия свят. Така че другата седмица двамата влюбени пак ще се срещнат.
– Следващата седмица ли, Ваше Величество? Повярвайте, аз си мислех, че днес.
– Днес Михримах си има друга работа. Днес тя ще види в какво състояние е Великата Османска империя. Ще гледа и ще слуша как си изпълняват задълженията моите паши, везири и аги.
Хюрем не издаде огромната радост, която я окрили. Ето, падишахът имаше такова голямо доверие в дъщеря си! Не беше допускал дори престолонаследника принц Мустафа да наблюдава тайно иззад завесата на кабината заседанията на Дивана.
Хюрем се пресегна към позлатената кристална чаша върху инкрустираната със седеф масичка. Поднесе я до устните си, за да отпие глътка. Тази мярка се прилагаше срещу вероятността от покушение. За да се разбере дали някой не е поставил отрова, преди Сюлейман, Хюрем и децата да хапнат или пийнат, всяко нещо най-напред се опитваше. Нямаше вероятност чашата да бъде поставена на масичката, без да е проверена, но все пак Хюрем искаше да я опита преди падишаха.
Спогледаха се. Сюлейман й хвана ръката, не й позволи. Пресегна се и взе чашата.
– Какво от това, че ще ни сложат отрова в шербета, усмихната моя. Ще ми увият в саваните и ще се представим пред Всевишния Аллах. Съвестта ни е чиста. Не сме злоупотребявали. Не сме вземали залъка от устата на сирака. Развяхме знамето на нашия Пророк над портите на Виена. Накарахме половин Европа да слуша езана за молитвите към Мохамед. Ще му се помолим да ни вземе в рая. Но ако позволим да изпиеш отровата ти, само и само да задържим душата си в тази плът, какво ще ни остане от съвестта?
Поднесе чашата до устата си и на един дъх изпи вишневия сироп. С другата си ръка прегърна Хюрем.
– Ваше Величество! – възкликна тя и склони глава на гърдите му.
– Нали ненапразно Хюрем ханъм е изредила стиховете: Подай ми ти отровата да пия! В ръката на любимата щом тя е, ще срещна аз смъртта с добре дошла!
-Не, не! Не го казвайте! – опита се Хюрем да запуши устата на мъжа си. – Ами аз, Ваше Величество, султане мой?
Притисна се още по-силно в него. Надигна глава и го целуна. Прокара нежните си пръсти през брадата му, по ушите.
– Вятър да отвее думите от устата ви. Ако се случи нещо на господаря, за какво да живее вашата робиня? Дори въздухът, който дишаме, ще се превърне за нас в отрова.
Султан Сюлейман я целуна още един път и тръгна към вратата.
Щом тя се захлопна зад гърба му, Хюрем продължи да стои така, без да помръдне, още известно време. Движеха се, едва забележимо, единствено нейните устни.
Във все по-просветляващата стая се понесе лек шепот:
– Давай сега, дъще моя, давай, принцесо! Хайде да видим какво представлява османската държава! Кой в Дивана е предан, кой служи на враговете? Не сваляй очи от онази хърватска свиня Ибрахим. До днес над вашия живот бдеше майка ви. Сега е твой ред, Михримах! Животът на всички ни е в твоите ръце!
***
Още с влизането си в кабината Михримах чу мърморенето долу:
– Има ли някой, който да знае какви мерки взема Ибрахим паша?
– Няма! – отговори тихо нечий друг глас.
– Чуло ли се е изобщо да взема някакви мерки, та питате, ага? – прозвуча по-басов глас.
Мърморенето отдолу сега прерасна в ропот. Неразбираем ропот, притиснат от страх да не би да ги чуе някой.
– За свако ми пашата ли говорят?
Султан Сюлейман пошепна с пръст на устните:
– Шшшшт!
Изчака дъщеря му да седне на дивана в тясната кабина. Самият той се разположи на отсрещния миндер с кръстосани крака. Смигна на Михримах. Ропотът там долу продължаваше:
"Как пашите да не се зарадват, че някой е потрошил статуите на негово превъзходителство Ибрахим? Нашенецът докара и изтипоса унгарските си статуи тук, в сърцето на исляма, точно срещу дома на нашия господар, владетеля на света!
– Нито се е видяла, нито чула подобна наглост! Поне да беше взел някакви мерки срещу неверниците!