![Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/2/mihrimah-dshcheryata-na-nalozhnicata-velikolepniyat-vek-2-download.jpg)
Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]». Краткое содержание книги:
Главният мюфтия, присъствал досега при мъжете от другата страна на паравана, тръгна към тях. Спря се досами решетката.
– Коя сте вие, дъще!
„Наистина, моята майка коя е?“ – замисли се Михримах. Какво щеше да му отговори сега? Наложницата Хюрем ли? Сърцето й се сви.
Но се случи нещо неочаквано. Майка й, застанала между свекървата и зълвата с побеляло от страх и вълнение лице, изправи рамене и достолепно заяви:
– Аз съм Александра Анастасия Лисовска, дъщеря на поп Никола от Рутения!
– Съгласна ли си да приемеш за съпруг Сюлейман шах, син на султан Селим хан?
– Съгласна съм! Приемам го!
***
Щом напусна приемната зала, Михримах запристъпва като насън към гувернантката си Есма, която я чакаше с нетърпение да разбере какво се е случило вътре.
– За добро ли беше, принцесо? Вярно ли е това, което чухме? Какво стана?
– Ние, Есма – пое си дъх, – вече сме дъщеря на законната съпруга на нашия господар.
Подмина бавачката и придворните, без да ги погледне. Нямаше представа от колко часове стои на прозореца, не мислеше за нищо. Вероятно щеше да има сватбено тържество по случай сключването на брака между майка й и баща й. Не се стърпя да възкликне:
– Булка с пет деца!
Когато влезе при дъщеря си, Хюрем я завари разкъсвана между противоречиви чувства.
– Мамо! – едва промълви Михримах.
Опита се да изрече нещо. Моментално се отказа. Какъв смисъл щеше да има? Щеше да й потърси сметка как така едно поробено момиче, вкопчено със зъби и нокти в живота, е раждало – извън шериатските догми – безбрачните деца на всесилния господар? Наистина, какво щеше да й каже? „Копелета ли бяхме до днес, мамо?“ А това щеше да е най крещящата несправедливост.
Стана и целуна ръка на майка си. Стисна устни, за да не издаде разтреперания си глас, и промълви:
– Честито!
Хюрем я прегърна. Усети топлотата й. Вдиша уханието й. С върха на пръста си разнесе дъждовните облаци в очите й.
– Прощавай, дъще!
Михримах реши, че майка й иска прошка, защото е доловила какво си мислеше допреди малко. Но Хюрем й каза съвсем друго нещо:
– Че с този брак хвърлих всички ни в още по-голям пожар.
Михримах я погледна с недоумение.
– Дано този брак не те заблуждава! – прошепна Хюрем в ухото на Михримах. – Гюлбахар и Смъртта вече ни чакат на прага.
Току-що се бе съмнало, но султан Сюлейман беше буден отдавна. Стана от леглото възможно по-тихо, от страх да не събуди Хюрем. В съседното помещение си направи абдеса с водата от златния ибрик с извитото дълго гърло и се върна в стаята. Забеляза, че Хюрем го наблюдава изпод ресниците.
– Нека всеки ваш ден да бъде залят в светлина, Ваше Величество султане мой!
– Събудих ли те, Хюрем? Рано е още. Спи, спи!
Хюрем обаче изкокетничи и се зае да помогне на падишаха в обличането:
– Защо ми е ден, който да започва, без да виждам нашия господар още с отварянето на очите си?
Падишахът положи ръце на раменете й, обърна я към себе си. Крайчето на сутрешната роба се хлъзна по коприненото бельо и оголи розовото рамо и гърдите й. По лицето на Сюлейман плъзна дяволита усмивка.
– Нека дрехата да не покрива веднага красотата, на която биха завидели дори и онези богини, чиито статуи видяхме в двореца на Будин.
С тези думи той съблече робата на съпругата си.
– Ще забравим обещанието си към Михримах султан и ще се хвърлим в огъня на любовта.
Хюрем коленичи пред него, за да му помогне при обуването на ботушите.
– С вниманието и нежността си нашият господар ще разглези Михримах.
– Няма да се разглези! – прекъсна я Сюлейман. – Майка й разглези ли се, та и дъщерята да прояви подобно лекомислие?
Хюрем преля от щастие. Ето това усещане искаше да породи у него, Никога не биваше да се разглезва. Не биваше да дава на падишаха ни най-малък повод дори да му мине подобна мисъл през главата. За една появила се от мрака, от страданията, от мизерията жена, която е успяла да покори сърцето на най-могъщия в цял свят мъж, беше изключително трудно да не се разглези. Но тя го постигна.
Смени темата:
– Имате право, както винаги. След сюнетите на нашите принцове Михримах узря още повече, порасна. Така или иначе, вече ще навърши петнадесет. Мъничката Михримах се превърна в млада дама.
– При това – и красива! Естествено, не колкото Хюрем, но...
Хюрем свенливо се почувства поласкана от този комплимент:
– Ваше Величество, султане мой, тя е истинска фея! Какво съм аз пред красотата на господарската дъщеря?