Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]

Михримах се изчерви като рак.

Баща й вече със сигурност щеше да се ядоса. Извърна глава и го погледна плахо.

Чудно нещо, Сюлейман все се усмихваше. Понечи да му каже нещо, но още не отворила уста, той – за трети път откакто влязоха тук - с пръст на уста й направи знак да мълчи.

– Не спира зад гърба на господаря да нарича Хюрем ханъм „московчанката“, каца от цвете на цвете, за да си грабне своя дял от меда Не оставя на мира нито московчанката, нито сръбкинята. Не е ли така? С Хюрем ханъм господарят ни сключи брак! Тя вече му е законната съпруга. Какво му се бърка?

– Знаете ли? – обади се възрастен везир.

Всичките се обърнаха към него.

– Срам ме е да го кажа! Но каквото и да потърсиш у Любимеца Паргалъ, непременно ще го намериш – ами че той си падал и педофил, и педераст.

– Знам! – въздъхна Искендер Челеби. – В банята влизал с момченца, а като излезел, награбвал дванадесетгодишни момиченца.

Олелеее!

Михримах потъна вдън земя от срам.

Как така? Десет-дванадесетгодишни момиченца ли? Не знаеше още какво е това педерастия. Досрамя я да попита. Но тутакси реши. Още като излезе оттук, щеше да разпита Есма.

– Чухте ли какви ги е наговорил на чуждестранните дипломати?

– Ами че ние чуваме толкова много неща, ага! Какво точно имаш предвид?

– Заявил на френския посланик следното: „Сюлейман е падишахът, но аз съм този, който управлява държавата. Каквото кажа – това става! Сюлейман не ми скършва думата на две!“

Искендер Челеби не пропусна възможността да подхвърли:

– Забравихте да допълните, че е казал още: „Ако не съм аз, Сюлейман няма да задържи на крака тази държава дори и един месец!“

Сред настъпилото брожение се извиси тревожен глас:

- Мълчете! Идва!

Хюсрев ага все пак успя да подшушне:

– Подушете го! Ще разберете ли по разнасящите се от него ухания дали е излязъл от обятията на жена си или от обкръжението на педерастите?

Михримах беше в пълен шок. Плъзна поглед леко встрани и видя съпруга на леля Хатидже. Той също носеше на главата си висока шапка, но по-различна. Беше четвъртита, със заоблени ръбове. Близо до челото – с пауново перо. Знаеше, че по изтънченост и разкош баща й бледнееше пред него. Очакваше да настъпи второто пришествие за везирите, които допреди малко не спираха да клюкарстват за него, а се случи нещо невероятно.

– Ваше превъзходителство, велики везире, щастливи сме да ви видим в отлично здраве и благоразположение на духа!

– Вечно да служите!

– До ден-днешен Великата Османска империя не е виждала друг велик везир да носи с такава далновидност държавния печат!

Аллах!

Същите ли мъже, които допреди малко оплюваха свако й и сипеха думи, от които лицето й се изчервяваше, говореха и сега?

Погледна към баща си. Султан Сюлейман едва се сдържаше да не избухне в смях. Изписаното по лицето на дъщеря му учудване го развеселяваше. Пред очите му се бяха разбунтували чистото сърце и неопетненият морал, станали неволни свидетели на лицемерието. За последен път Михримах надзърна през пролуката на завеската да види какво прави най-отявленият опонент Искендер Челеби. Просто си мълчеше.