![Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/2/mihrimah-dshcheryata-na-nalozhnicata-velikolepniyat-vek-2-download.jpg)
Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]». Краткое содержание книги:
– Че какви мерки да вземе?
– Е, аз ли да знам, Пертев паша? Той е главнокомандващият! Щом печатът на господаря е в ръцете му, щом командва наляво и надясно, длъжен е да измисля мерките и да ги прилага.
– Като седне пред статуите да пиянства сред жените си, как да се сети за някакви мерки!? – разсмя се някой.
„Така ли управляват държавата? – запита се Михримах. – Там долу се занимават единствено с клюки. Дори жените в харема не са толкова злобни една към друга“. Погледна към баща си. Сюлейман отново сложи показалец върху устните да я предупреди: „Не издавай звук!“.
Но тя умираше от любопитство да види онези, които клюкарстваха. Щом злословеха против Ибрахим паша – хърватската свиня, както го Наричаше майка й, – значи още не беше пристигнал. Пресегна с пръст и лекичко открехна завеската, която закриваше малкото прозорче от лявата страна на кабината, и надзърна. Долу стояха изправени шестима мъже с високи островърхи бели шапки. Всички носеха тежки бели кафтани, украсени със скъпоценни камъни. И всички бяха с леко наведени към дясното рамо глави и кръстосани длани на пуснатите си отпред, чак под корема, ръце. Михримах не успя да се сдържи. Запуши уста с цяла шепа, за да не се разсмее на глас.
– На какво ти е смешно? – попита я шепнешком Сюлейман.
– Щом се наведат, тези островърхи шапки като нищо ще се изтъркулят от главите им! – му прошепна на ухо.
Засмя се и падишахът.
Михримах отново открехна края на перденцето и наостри слух към разговорите отдолу.
– Карл не стои със скръстени ръце. Сдушва се с папата. Венеция, да реши - и тя е на крак. Начело на флотилията си поставили оня неверник Андреа Дория. Ако не бяха устремните момчетии и себеотрицанието на Хъзър Реис, знамената на кръстоносците щяха да ни стиснат за гушата.
– Аллах да поживи Хъзър Реис и Тургут Реис!
– И Хасан Реис! А нашият главнокомандващ спи. Благодарение на Хасан Реис сме будни. Кой знае какви ли нещастия щяха да ни сполетят, ако с петте си кораба не подпали в Алжир християнската грамадна армада на Карлос. И Карлос, и адмирал Дория едва успяха да си спасят мръсните душици.
– За спане ли говориш, Хюсрев ага?
– За спане, я!
– За какво спане?
– За най-безотговорно спане, да речем. Езикът ми не се обръща да изрека „предателство“.
Какви ги приказваха тия! Трябва веднага да занесе новината на майка си. Везирите, пашите от Дивана наричаха Ибрахим паша „предател". Това със сигурност щеше да й свърши работа. Така ли управляваха държавата знаменитите белобради мъже? Така ли служеха на властелина на света – като женски клюкарки? И как беше възможно всичко това. Защо баща й не вземаше мерки, след като чуваше какви обвинения се сипят срещу великия везир?
Михримах отправи към баща си изпълнени с учудване големи сини очи. Лицето на Сюлейман обаче беше абсолютно безизразно. Липсваше гняв, липсваше и потвърждение.
– Да вземем ковчежника Искендер Челеби. Ако се занимаваше и с раята толкова, колкото с Искендер Челеби, нашата конница, нашите щурмоваци отдавна щяха да поят конете си в Атлантическия океан, Еничаринът щеше да е премазал големия континент от единия до другия му край, щеше да е превзел всички тронове и щеше да е увенчал главата си с техните корони.
– Слава на Аллах! – обади се най-възрастният на вид.
– Моля, моля, да отдадем заслуженото и на Искендер! – подшушна някой друг. – Той няма насищане. Говори за петнадесет, но не му вярвай. Двадесет-тридесетина хиляди гърла храни. Цяла армия. Какво ще ги прави тия толкова много хора? Срещу кого ще ги използва? Щом господар си ти, Искендер, да не би да си султанът?
– Единият е султан Ибрахим, другият – султан Искендер. Вземи Ибрахим, та удари Искендер!
По бледите лица на мъжете долу заигра безсловесна усмивка. Михримах забеляза, че и падишахът се усмихваше под мустак.
– Храни ги! – обади се друг. – Човекът е по-богат и от господаря ни. В сравнение с него даже и Харун, и нашият Любимец са бедняци.
Михримах се приближи до татко си.
– Защо наричат съпруга на леля ми Любимец?
Сюлейман погледна учудено дъщеря си. И се засмя.
– Сигурно защото обичам зет си.
Ето че това беше лоша новина за Хюрем. Вярно, майка й знаеше, че падишахът го обича, но учудващото бе защо въпреки всички тези словесни нападки говореше за обич.
– Още ли го обичаш?
Султан Сюлейман присви очи и измери дъщеря си. „Каква си ми умница!“ – си каза наум. Потвърди с глава.
– Но как е възможно? Виж какво говорят!
Сюлейман се разсмя от сърце. Наведе се и я целуна по бузата.
– Почакай да чуеш!