![Света троица [Войните на Розите-2] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/9/8/2/sveta-troica-vojnite-na-rozite-2-download.jpg)
Света троица [Войните на Розите-2]
- Автор: Иггульден Конн
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Света троица [Войните на Розите-2]». Краткое содержание книги:
Около позицията на краля на хълма мъжете носеха камъни и побиваха пръти в земята, за да закрепят огромен сенник за Хенри — да почива и да има лично пространство. Той слезе от коня и зачака търпеливо, докато донасяха пейки и маса от каруците по-нататък — провираха ги като костенурки сред морето от мъже. За съвсем кратко време той и лордовете му вече имаха място за сядане и зебло да ги пази от вятъра и погледа на околните.
Отведоха коня му, за да го изчеткат и нахранят, и Хенри повика Пърси, Съмърсет, Бъкингам и Дери Бруър. Свали ръкавиците си и кимна на прислужника, който постави пред него чаша и кана с вино, както и поднос със студени меса. Четиримата призовани влязоха и останаха прави и безмълвни, чакайки заповедите му.
Крал Хенри отпи голяма глътка вино и млясна с устни. Улови с поглед лекарите си, които се спотайваха зад първата редица стражи, и се намръщи, после отново си направи вътрешна проверка. Не, наред беше, вдъхна си увереност той. Знаеше, че има моменти на отнесеност, когато губеше мисълта си, но те бързо отминаваха. Нямаше нужда да вика тези стари паяци и да търпи опипването им и сладникавите им смески.
— Милорди, мастър Бруър, не мисля, че днес ще изслушваме жалби. Онази сбирщина от предатели извън града ще ни е главната грижа. Какви доклади имаме? Какво предлагате вие?
Съмърсет заговори пръв. Още преди кралят да доближи града, той бе изпратил свои съгледвачи. По неговите думи нищо, което бе чул, не му се понравило.
— Ваше Височество, от изток има три входа към града. Двата са тесни пътища, почти пътеки. Минахме през трънаци и храсти извън града и, с малко труд, те могат да бъдат блокирани дори за най-решителните атаки. Третият е по-широк и е по-трудно да се препречи. Ще трябва да изнесем маси от къщите, може би дори греди или пък корита — не му каза, че вече бе дал заповед и че десетки мъже работеха бясно, за да защитят тази част на града. Някои неща бяха просто твърде спешни, за да се отлагат, и Съмърсет само чакаше кимване от страна на краля.
— Какво, ще ме криеш зад трънаците, тъй ли? — тихо попита Хенри. — Аз… никак не ми е приятно това, милорд Съмърсет. На няма и трийсет мили от Лондон кралят на Англия… — той спря и барабанящите му по дървената маса пръсти притихнаха.
След миг на неловка тишина Дери преглътна нервно. Подозираше, че кралят минава през един от онези моменти на пустош, и реши да говори, за да попълни дупката, независимо дали кралят го чуваше, или не.
— Ваше Височество, все едно дали това ще навреди на честта ви, в полето имаме трима вълци. Никой не оставя вратата на къщата си отворена, когато такива гладни очи надничат вътре.
Той спря, щом Хенри премигна, разтърси глава, все едно имаше тик, и погледна към тях с нещо като объркване в очите.
— Докато не научим какво възнамеряват Йорк, Солсбъри и Уорик, Ваше Височество, най-простият разум ни диктува да залостим вратата пред тях.
— Да, да, разбира се, Дери — съгласи се Хенри. — Както кажеш. Доверявам се на преценката ти.
Очите на краля блеснаха и, когато вдигна глава, видя, че граф Пърси се е втренчил странно в него.
— Е, граф Пърси? Като стълб ли ще ми стоиш там? — попита го Хенри и му върна втренчения поглед. — Колко са се събрали там, на Кий Фийлд? Сега можеш да отговориш на собствените си въпроси към мен, както ги беше поставил на скуайър Джеймс преди малко.
Граф Пърси сви уста в тънка черта. Господ бе поставил най-опасния му враг в опозиция на краля, но увереността му тръпнеше като свещ на вятъра поради странното поведение на младия мъж пред него.
— Моите хора казват, че разполагат с три хиляди, Ваше Височество. Говорят за поне четиристотин стрелци сред хората на Уорик, всичките облечени в червено. Може би други две хиляди са с пики и брадви, а останалите са на кон. Не е малка сила, Ваше Височество — и са предатели, както сам казахте. Солсбъри е там със сина си, двама лукави мъже, които не са показали друго, освен неприязън към вашата кралска власт. На мен ми е пределно ясно, че падането им от власт ги е оставило наранени и гневни. Не може да има друга причина да застанат и да заплашват краля.