Императрица Сиси
- Автор: Шустер Габи
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Императрица Сиси». Краткое содержание книги:
Надменният му отговор се беше врязал в паметта ми: „Просто ми имай доверие, Сиси. Ти, разбира се, си нямаш понятие за любовта. Аз обаче знам какво трябва да направя. Досега съм доставил удоволствие на всяка жена, с която съм бил." Не можех да му кажа, че в моя случай се лъже...
– Някой ден Рудолф ще ни е благодарен, ако има братя, на които да разчита в трудни времена, Сиси – чух го да казва сега. -Един император се нуждае от семейство, на което да има доверие. Не знам какво бих правил без моите братя, Сиси.
Спонтанно ми хрумнаха няколко отговора, всички до един неподходящи да бъдат изречени на глас. Нито Максимилиан, нито Карл Лудвиг или Лудвиг Виктор бяха сред съветниците на Франц Йозеф. Ако изобщо слушаше някого, това беше майка му, но не и братята. Те го ядосваха, когато дръзваха да изразят мнение, различно от неговото.
Франц Йозеф продължаваше да смята мълчанието ми за женски свян. Потупа ме галено по рамото, сякаш бях кученце, нуждаещо се от успокояване.
– Ще видиш, че ще ти хареса пак да си имаме детенце, Сиси. Вече нямам търпение, така се радвам!
Аз обаче никак не се радвах, а нежеланието ми прерасна в паника. Същата вечер, когато Франц Йозеф дойде в спалнята ми, цялата треперех от треска и имах непоносимо главоболие.
– Толкова съжалявам, Франци... – прошепнах не съвсем искрено аз, а той направи крайно разочарована физиономия. Заприлича ми малко на Рудолф, когато му отнемат любимата играчка.
– Надявам се само да не е нещо сериозно, Сиси – промърмори съпругът ми, угрижен, но и разгневен. – Повика ли вече доктор Фишер?
– Утре, Франци – обещах аз. – Ще го повикам утре сутринта...
– После искам веднага да знам какво е открил.
Излезе, без да ми пожелае лека нощ или да ме целуне. Не му се сърдех. Изпитвах единствено облекчение, задето поне тази нощ не ми се наложи да изпълнявам така наречените му „мъжки желания". Въпреки това не можах да спя. Колкото повече мислех, толкова повече се вцепеняваше и изстиваше тялото ми. Вече проклинах красотата, гъвкавостта и грацията, които привличаха Франц Йозеф. Как можех да съм толкова глупава!
Доктор Фишер още беше във Виена. Появи се рано-рано и ме прегледа основно. После ме погледна с тъжните си добри очи.
– Ваше Императорско Височество, изглеждате ми напълно здрава. Сърдечният ритъм и пулсът са наред, не установих и заболяване на вътрешните органи.
– Знам, въпросът е, че... – усетих как се изчервявам като рак.
При цялото ми доверие към доктор Фишер – как да изразя с думи какво ме вълнуваше? От една страна, и без това не можех да изрека дори звук, от друга – в присъствието на придворна дама ми бе забранен всякакъв намек, че проблемите ми евентуално имат нещо общо с императора. Какво да кажа, за да го насоча поне малко?
– Негово Величество ще си помисли, че само си въобразявам. Питайте обаче моите дами, наистина имах висока температура...
Дали намекът беше достатъчен? Може би из коридорите на „Хофбург" вече клюкарстваха как императорът е напуснал спалнята ми с крайна неохота само след няколко минути? Нямаше тайни под този покрив.
– Имате само временен проблем с кръвообращението, Ваше Императорско Височество – успокои ме доктор Фишер и така многозначително погледна нервно преплетените ми пръсти, че отново се изчервих. – Не е чудно, предвид на тежкото заболяване, от което наскоро оздравяхте. Истинско медицинско чудо е, че не се случва по-често. Не би трябвало да поставяте на карта постигнатия успех в лечението, като се излагате на прекомерни физически натоварвания...
– Какви натоварвания? – прошепнах разочаровано, защото не това исках да чуя. Вероятно той щеше да ограничи гимнастиката и уроците ми по езда.
– Така например в момента не би било редно Ваше Императорско Височество да поема риска от нова бременност – лаконично отвърна доктор Фишер.
Погледите ни се срещнаха и изведнъж в главата ми се възцари благодатен покой. Сърцето ми се върна към нормалния си ритъм, гърдите ми се изпълниха с поетия дълбоко въздух.
– Негово Величество ще бъде разочарован... – измърморих, потискайки глупавото желание да се разсмея. – Императорът толкова се надяваше...
– Предполагам, че Негово Величество държи най-вече на здравето на Ваше Императорско Височество – почтително отбеляза доктор Фишер.
– Но аз не искам да му създавам грижи – обади се гузната ми съвест. – И бездруго си има толкова много проблеми.
– Ако Ваше Императорско Височество желае, мога лично да се явя пред Негово Величество и да го успокоя – предложи докторът.
– Да, моля ви, съобщете му – припряно избъбрих аз. Колкото по-скоро Франц Йозеф погребе желанието си за нови наследници, толкова по-добре и за двама ни. – И ще му кажете също, че вината не е моя, нали?