Императрица Сиси
- Автор: Шустер Габи
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Императрица Сиси». Краткое содержание книги:
Всяка сутрин наблюдавах състоянието си с нарастващ страх. Грижливо проверявах функциите на тялото и свежестта на кожата си. Стана ми навик да обсъждам с моите лекари и най-малкия повод за тревога. Дори повиках доктор Фишер във Виена, защото единствено на него имах достатъчно доверие, за да се чувствам сигурна. Впрочем той потвърждаваше в детайли диагнозите на виенските си колеги. Нямаше признаци за ново увреждане на белите ми дробове, докторът не намираше за какво да се захване, като изключим обичайното напомняне да се храня по-разумно и по-обилно.
Франц Йозеф смяташе тревогите ми за преувеличени и безпочвени. Според него доктор Фишер просто потвърждаваше това, което съпругът ми виждаше всеки ден със собствените си очи.
– Не знам какво в теб би могло да стане още по-съвършено и по-красиво, Сиси – в изблик на обич каза той, когато научи за резултата от прегледа. – С всеки изминал ден те обичам все повече и повече. Най-много ми се иска да те държа в обятията си ден и нощ.
Това „нощ" ме накара да наостря слух. След раждането на Рудолф Франц Йозеф не се бе позовавал сериозно на съпружеските си права. Опитах се да прикрия с усмивка неудоволствието си.
– Твоите министри и чиновници няма да бъдат очаровани, ако се наложи да вършат цялата работа сами, Франци.
– От мен може да изискват много, но не и всичко. Аз не съм само император. Аз съм и мъж. Твоят мъж.
Мили Боже, той наистина имаше предвид онова, от което се опасявах. Прехапах долната си устна и трескаво си заблъсках главата в търсене на правилния отговор. Но освен „Не!" и още веднъж „Не!" не ми хрумваше подходящо възражение, което да звучи достатъчно дипломатично, за да пощади чувствителната му мъжка гордост.
Мълчанието ми не породи съмнения у Франц Йозеф. Той все повече се разгорещяваше по опасната тема, рисувайки последиците от желаната близост в най-пъстри краски.
– Би било прекрасно нашият мъничък Рудолф да си има братче или сестриче, Сиси – без заобикалки поде той. – Не ти ли се иска отново да държиш бебе в ръцете си?
Още едно дете, което ерцхерцогинята да отчужди от мен и да го възпитава по своему? Никак даже! С мъка овладях ужаса си. Типично за Франц Йозеф – след толкова години да не забележи колко ми е трудно да му отдавам тялото си за интимни занимания. Не бях в състояние да изпитам при този акт нещо различно от отвращение и мъка, когато той се превръщаше в пъшкащ, безпардонен непознат, търсещ единствено собственото си удоволствие.
Не изпитвах нито опиянението, възхитата и забравата, по които се превъзнасяха Мария и Матилда, нито спокойното равнодушие, което мама ми бе препоръчала преди първата ми брачна нощ. Та нали ставаше въпрос за моето тяло, защо не можех сама да определям какво да се случва с него? Как тъй една обикновена брачна клетва позволяваше толкова насилие и принуда?
До раждането на Рудолф понасях търпеливо отвратителните интимности, защото в крайна сметка беше мой дълг да родя престолонаследник. Но сега? Да не би Франц Йозеф да възнамеряваше да продължи изтощителния кръговрат „зачеване-раждане", докато природата не му сложи край? Ужасяваща мисъл!
– Сигурно и ти копнееш за обятията ми, Сиси – настоя императорът въпреки мълчанието ми. Сякаш изобщо не му минаваше през главата, че бях изумена, а не притеснена. Притисна ме така силно към себе си, че дъхът ми секна.
– Моля те, причиняваш ми болка... – прошепнах.
Напразно. Той обсипа с целувки устните, бузите, челото и затворените ми очи, а аз замръзнах под настойчивите му ласки. Бях си въобразила, че съм в безопасност. Каква съдбовна заблуда.
– Вече имаме три деца... – пак опитах да го възпра аз.
Този път той реагира. Престана да ме целува и ме изгледа намръщено. Вероятно бях бледа като смъртник.
– Имаме само един наследник – педантично ме поправи той.
– И без това само един може да носи короната – отвърнах по-раздразнено, отколкото възнамерявах.
Нима не бях изпълнявала безропотно дълга си като съпруга и императрица години наред? Не му ли бяха достатъчни Рудолф и Гизела? Мили Боже, как да отблъсна претенциите му, без взаимоотношенията ни отново да се влошат? Знаех, че реагира извънредно чувствително и на най-малкия намек за критика към мъжките му качества. В началото на брака ни бях направила един-единствен плах опит да го помоля за повече нежност и търпение.