Призована от сенките
- Автор: Ченс Карен
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Призована от сенките». Краткое содержание книги:
Младежът настръхна, когато русата глава се наведе към него, вероятно от първото пробождане на вампирските зъби, но една ръка се плъзна по треперещия му гръб, придържайки го стабилно. Той изстена, когато вратът му беше захапан и видима тръпка мина през него. Но след секунди, той уви ръката си около врата на вампира и започна да издава ниски гърлени звуци с откровено, силно желание.
Вампирът се отдръпна след минута, устата му толкова червена, колкото униформата му. Момчето му се усмихна и вампирът разроши косата си ефективно. Той хвърли късата си мантия около рамената на мъжа и те заедно влязоха в балната зала.
Със спазъм в стомаха, осъзнах защо не видях нито един сервитьор с поднос пълен с питиета, или защо не бях чула наздравица с чаши. Когато сърцето спре, кръвното налягане в тялото спада до нулата, вените колабират и кръвта започва да се съсирва. Не само, че под тази си форма е по-апетитна, но е и по-трудна за изсмукване. Дори бебетата вампири се учат бързо — само храната е нужна за преживяване. Закуските на това парти се разхождаха сами наоколо. А в късите си панталонки и потник, приличах много повече на питие, отколкото на гост.
Почти сякаш беше чул мислите ми, един вампир погледна в моя посока. Имаше сива козя брадичка, която съвпадаше със сребърния брокат на дрехите му. Те бяха декорирани с нещо, което приличаше на вълча козина и той носеше голяма кожа, увита около раменете му. Имаше нещо вълчо в начина, по който спря, с единия крак на последното стъпало на стълбите, носът му се вирна сякаш надушваше плячка. Неговите тъмно черни очи намериха моите и поглед изпълнен с буен интерес премина през предишното му нечетливо изражение.
Скочих на крака и се смесих с носещата се тълпа, паниката ме обладаваше. Единствените врати бяха тези на балната зала и аз литнах натам, сякаш животът ми зависеше от тях, което може и да беше вярно. Някак, минах пред него, вероятно защото той беше прекалено учтив да си проправи път, сръгвайки с лакът събратята си гости. Но един поглед през рамо, когато влязох в мрака, ми показа, че не беше далеч. Очакване запали тези безизразни очи и аз усетих как стомахът ми натежава. Някои вампири обичаха храната си сплашена и бореща се. Беше просто късметът ми, че бях открила такъв вампир при първия си опит.
Огледах набързо балната зала, но нямаше видими изходи. Разбира се, стълбите трябваше да ме предупредят за това — вероятно бяхме под земята. Опитах се да се фокусирам, но беше трудно с мощта, която пълзеше по кожата ми като облак от насекоми. Нито едно от насекомите не беше насочено към мен; беше прилив от съществата, които ме заобикаляха. Осъзнах с раздрусващ шок, че не виждах просто стая пълна с вампири; беше стая препълнена с вампири-повелители — имаше хиляди. Събиране, помислих си вцепенено — това трябваше да е. Всеки Сенат организираше събрание два пъти в годината, където вампири повелители обсъждаха политика. Никога не съм присъствала на такава среща, но Тони прекарваше дни в приготовление за тях, променяйки мнението си за дрехи и ескорти, толкова често, колкото един тийнейджър и ходенето му по балове.
Всичките му придружаващи лица бяха създадени, за да впечатляват и то с добра причина. Събирането, което продължаваше една седмица, беше единственият път, в който той и други повелители от по-ниско ниво можеха да втриват лакти с важните клечки — членове на Сената и да посещават други членове с почетни звания от други сенати по света. Подмазваха се, правеха сделки и се определяха съюзите за следващите две години.
Тони винаги отиваше въоръжен до зъби, обиколен от бодигардове, след като не беше изключено забавата да излезе извън контрол. Насочих се към оркестъра по инстинкт — златните им инструменти бяха най-яркото нещо в стаята — и се надявах, че няма да съм причината за свикването на ново Събрание. Разбира се, беше лоша идея. Нямаше служебни врати, коридори или изходи където и да погледнех, само голяма ниша заобиколена от винено червени завеси. Погледнах назад към преследвача си, който беше на ръка разстояние и целия въздух напусна дробовете ми.
Това, което мислех за вълк въобще не беше вълк, осъзнах с ужас. Лапите, които бяха драпирани върху гърдите му бяха съвсем нормални, въпреки че бяха огромни. Но главата, която висеше на половината път върху гърба му беше с розова кожа и отблясък от светли кафяви коси. Не можах да видя добре главата му, а само частици от нея под ръката му, когато се протегна към мен, но това беше повече от достатъчно. Очите ми ми казаха това, което умът ми не искаше да приеме. Той беше одрал върколак наполовина при трансформацията, така че сивата козина се смесваше с човешката кожа около раменете му.