Опасно за живота

Тя догледа записа, извади касетата, пъхна я в чантата си и извика екстрасенса.

— Алгерис, влез!

Алгерис влезе, спря до вратата, като се поклащаше на яките си крака. Нино неволно отклони поглед.

— Как се свести тя?

— Нищо не помнеше, нищо не заподозря — отговори Алгерис.

— Е, браво! — похвали Нино изпълнителя. — Май че е време да те приемем в нашия екип. Нали ти трябва постоянна работа? — изгледа го тя с черните си очи.

— Зависи при какви условия и в каква роля — отвърна той.

— Условията ще бъдат изгодни, а ролите — различни — усмихна се Нино.

— Може да опитаме — усмихна й се в отговор Алгерис.

— Значи се договорихме…

Нино стана, приближи се до мъжа и леко го потупа по бузата.

— Браво, добро момче — дрезгаво прошепна тя.

Алгерис хвана ръката й, здраво стисна китката й, а с другата ръка я притисна до себе си.

— Не всичко веднага, момчето ми — усмихна се Нино, като се отдръпна с видимо усилие.

Тя постоя още секунда в прегръдката му, после решително се освободи.

— Ще се свържат с теб — подхвърли му Нино. — А сега си върви. Договорът приключи. Ето ти хонорара. — Тя подаде на мъжа един плик.

Той мълчаливо го взе и излезе от апартамента.

След като се върна вкъщи, Нино първо се обади по телефона на Надежда.

— Да? — чу се слаб глас от слушалката.

— Надюша, как си? Беше ли при доктора?

— Бях — тихо отговори Надя.

— Е, как ти се видя? Как мина сеансът?

— Не знам, Нина. Страхувам се да кажа каквото и да било. Сеансът беше дълъг. Не си спомням всичко. Но той смята, че ще се справим. Знаеш ли, аз му повярвах…

Гласът на Надя беше толкова щастлив, че сърцето на Нино сякаш спря за секунда.

— Чудесно, скъпа, много се радвам. Ще ти се обадя утре.

Тя захвърли слушалката, наля си чашка водка и я глътна на един дъх. После запали цигара.

— Не смей да я жалиш! — заповяда си Нино и скръцна със зъби. — Тя е разглезена психопатка. Ах, видите ли — неуспешен аборт, безплодие! Целият си живот е прекарала в истерии. Да не беше правила тоя аборт. Ето, аз отказах навремето! И не в разпуснатата Русия, а в Грузия, и то при такъв страшен баща като Вахтанг. Отказах и толкова. И те нищо не можаха да ми направят. Моето дете, продължението на Ладо, се появи на бял свят! И се съгласих да се омъжа за тоя руски хлапак, за да признае баща ми внучката си. Лесно ли ми беше да деля постелята си с него, когато в главата ми беше само Ладо. И нека моето момиченце да не знае, че съм й майка, но тя е жива! Тя живее! А тази московска истеричка просто е убила детето си. Че и прави от това всемирна трагедия! Само това слушахме от Иля: Надя е така травмирана, грешка на младостта, безплодие, трябва да я жалим. Да я жалим! Да беше осиновила някого. Колко сирачета има наоколо. Не, това дори не й е минало през ума. По-удобно й е да бъде вечно нещастна. Бог я наказа!