Магьосническа ярост
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа ярост». Краткое содержание книги:
Не ме карай да губя търпение, Сарафина. Повярвай ми, няма да ти хареса.
Тео крачеше из хотелската си стая, страхувайки се да отпусне дори един нерв в тялото си.
Страхуваше се за Сарафина.
Пътуването до Дъскоф Интернешънъл бе минало добре, доколкото можеше да се каже подобно нещо за такова нещо. Нито един даеман не се появи, за да ги убие. Стефан изглежда не знаеше, че е подведен, благодарение на правдоподобното извинение на Сарафина за това защо е дошла.
Те дори узнаха малко повече информация, която не им беше известна преди — Бей бе лично заинтересуван от Сарафина, и то не просто защото искаше да я убие без да се замисля.
Те също така знаеха, без капка съмнение, че Дъскоф бяха в съюз с Бей. Все пак имаше висящи много как и защо във въздуха.
Защо Бей искаше Сарафина?
Защо Дъскоф беше в съюз с Бей?
Как са го издърпали от тази страна и имаше ли други?
И тук те имаха една чудесна възможност да разберат повече. Всичко, което трябваше да направят е да рискуват живота на Сарафина.
— Развали тази магия, Тео. Притеснително е, когато не се вижда истинската ти същност.
Нямаше причина повече да я ползва. Дъскоф го възприемаше, като твърде голям риск. Той предварително знаеше, че няма да стигне по-далеч от вратата. Сарафина можеше да отиде много по-далеч от това, ако играеше добре, но щеше да наложи да го направи сама.
Поради което Тео бе толкова ядосан.
Издърпвайки малко сила, той оправи скалпа си, което предизвика изтръпналост премахвайки заклинанието. Тогава той се завъртя и закрачи към нея.
— Няма да го правиш.
— Ти не можеш да ми казваш какво да правя, Тео. Наистина ми писна да се опитваш.
Тя беше ядосана, също. Той можеше да съзре как огъня танцуваше между пръстите й, движейки се нагоре-надолу по ръцете й като малки огнени реки от ярост.
Той се извърна от нея и отиде до другия край на скъпата хотелска стая.
— Ако трябва ще те заключа в стаята, за да ти попреча да отидеш там утре сутринта.
— Знаеш, че не можеш и не трябва да го направиш. Аз просто ще прогоря път навън по моя начин.
Тео се обърна с лице към нея.
— Планът не беше такъв. Не сме готови за това и нямаме резервен план.
— А какво ще кажеш за Дарън и магьосниците му? Те не са много далеч. Те са на колко? Четири часа път с кола?
Челюстта му се стегна.
— Но ти все още ще отидеш сама.
— Все пак ще има резервен план, ако попадна в беда.
Той се загледа в нея, изчерпвайки оправданията, които биха могли да я спрат. Защитническите чувства, които изпитваше към Сарафина бяха като нищо, което бе изпитвал досега, или поне като нещо, което не бе изпитвал откакто беше на седемнайсет. Тези спомени са това, което силно подхранваше желанието му да пази Сарафина. Последното нещо, което би могъл да понесе е историята да се повтори.
И ето докъде бяха стигнали, стояха на ръба. По дяволите!
Защо бе развил толкова силни чувства към тази конкретна жена, не можеше да каже. Може би това бе така, защото я бе измъкнал от лапите на Дъскоф, дори и ако по онова време да я бе мислел за враг.
И за да е напълно честен поради някаква причина, за първи път в целия си съзнателен живот бе решил жена да означава нещо за него. Той беше сложил невидима, незаличима следа върху нея — като клеймо. Никой не можеше да я нарани без да рискува да си навлече гнева му. Тя не можеше да се постави в опасност без да го подлуди напълно.
Но тя бе жена свикнала да се грижи сама за себе си, която взима собствени решения. Колкото и да му се искаше, не можеше да й забрани да направи това, ако тя го искаше да го направи.
И той не харесваше да чува името Дарън идващо от нейните прекрасни устни. Той още повече не хареса интереса, който бе в очите на Дарън, когато пак я погледна в Сборището.
Дали пък не ревнуваше?
Мисълта го раздразни. Ревността значеше, че бе поискал Сарафина като за нещо повече от това само за да я защитава. Това би означавало, че той я искаше на емоционално ниво. Това не можеше да бъде. Не можеше да го направи.
Богове, след като тази жена бе поставена под опеката му, тя го докарваше до лудост. Точно както бяха Джак Макалистър и Адам Тайрел. По дяволите!
Той се извърна от нея.