Безбожникът [bg]
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Загадките на Александър Македонски #2
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 954-9745-61-9
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Безбожникът [bg]». Краткое содержание книги:
— Ами Хезиод? — попита отново Теламон. — Някой тук ходил ли е в дома му?
— Надявам се да не е — каза Аристандър с едва доловим шепот. — Хората ми вече са били там и са конфискували всички книжа и документи.
— Открихте ли нещо? — попита Дион.
— Нищо — заяви Аристандър и се изкиска. — Освен доказателства колко мрази Мелеагър и неговата партия. Много списъци с имена на къщи, мъже и жени, белязани да умрат.
— Хезиод обичаше това — забеляза Мелеагър. — Винаги гласуваше за наказание и обичаше кръвопролитията. Сега ще си плати за това в отвъдния свят. Дано Фуриите го разкъсат на парчета.
— Разбирам гърци да убиват перси — каза Теламон, без да обръща внимание на изпълнения с омраза поглед на Агис — но не и други гърци.
— Мнозина гърци измряха и при Граник — обади се Пелей.
— Писарят Рабин е мъртъв — Теламон протегна крака, докато изучаваше израженията на мъжете.
— Рабин? — Агис направи гримаса. — Познаваме го. Главният писар на градоначалника. Заловили го, докато се криел под леглото на Арела?
— Бил е изгорен в килията си — обяви Теламон. — Някой е открил къде го държим. Излял е масло през отвора, който гледа към двора и го е подпалил. Рабин е бил изгорен жив. Пазачите чули писъците му, но отначало не им обърнали внимание. Едва когато видели огъня и усетили дима, вдигнали тревога.
— Може ли да е било случайност?
— Не — Теламон се усмихна престорено на Пелей. — Стената е била залята с масло. Открихме и няколко парцала, напоени с него. Дворът е празен, всеки би могъл да го направи.
— Ние не познаваме този дворец — обяви Мелеагър.
— Всички бяхте оставени да се движите свободно — отвърна му Аристандър. — А ако ви разпитаме, какво ще чуем? Как един отишъл насам, а друг нататък?
— Ще гарантираме един за друг — меко отвърна Агис. — Освен за Мелеагър, който не беше с нас.
Олигархът примигна и се усмихва.
— Разбира се, можем да огледаме ръцете и дрехите ви — продължи Теламон. — Но каква полза? Чифт ловни ръкавици, стара туника, взета от някое скривалище, биха свършили добра работа. За щастие тъмницата е построена от камък, освен вратата, затова огънят не се е разпространил — пазачите го угасили, но не могли да спасят Рабин.
— Разбираме причината за царския гняв — присмехулно каза Дион.
— Не бях ядосан — Александър стана, скръсти ръце и приближи до градските първенци. — Имах пристъп на божествен гняв.
— Александър актьорът — прошепна Аристандър.
Теламон лекичко го срита.
— Артемида присъствала на раждането ми — проехтя гласът на Александър. — Тя ме спаси и от ножа на убийцата тази вечер, онези оси бяха нейни пратеници. Кажете на гражданите на Ефес как бях спасен от смърт. Кажете им какво ми съобщиха пратениците на богинята. Лудият, който е изгорил нейния храм, е написал признание, което ми предадохте и в него се съдържа тайна, която аз ще обявя пред целия град.
Ефесците изглежда се чувстваха неловко — Александър играеше някаква игра, но не можеха да разберат каква.
— Бях обзет от божествен гняв — продължи Александър. — Помолих се пред статуята на богинята. Утре ще издам прокламация, в която ще разкажа как бях спасен. Скоро ще ви разкрия посланието, което получих. В знак, че всичко това е вярно, богинята ми разкри как един могъщ персийски град, пристанището Милет, ще падне в ръцете ми. Нещо повече — царят повиши глас. — Убиецът и осквернителят на храма на Херакъл ще бъде заловен. Ще принеса живота му в дар пред олтара на богинята.
Царят се завъртя и се упъти към вратата. Теламон го последва навън. Щом вратата се затвори, Александър го сграбчи за рамото.
— В името на Аполон, Теламоне, ти ме забърка в това! Гледай и да ме измъкнеш!
— Видя ли това?
Теламон стоеше пред Дома на Медуза и гледаше изровения път — гол и отъпкан — който минаваше под високите стени на къщата и тук-там заобикаляше някое самотно и покрито с прах дърво.
— Нищо не видях — отвърна Касандра. — Дори уличните псета имат повече ум от теб и не излизат в обедната жега. Хипократ е казал…
— Знам какво е казал Хипократ за определени часове на деня, в които течностите се разбъркват, но се чувствам толкова уморен, че това няма никакво значение — лекарят присви очи. — Убеден съм, че видях човек, облечен като просяк, да наблюдава къщата от улицата. Е, както и да е.