Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Безбожникът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Безбожникът [bg]

Электронная книга - «Безбожникът [bg]». Краткое содержание книги:

След битката при Граник, когато разбива войската на Дарий Трети, Александър Македонски кръстосва Запада на Персийската империя като гладен хищник. Градовете падат един след друг в негова власт. Но когато Александър навлиза в току що завоявания Ефес победният ход на кампанията му е застрашена от поредица от убийства. Загиват видни граждани на Ефес, носят се всевъзможни слухове, има опасност да бъде опетнено името на младия цар, които е обещал да въведе ред и законност в разкъсания от партийни борби град. Най-вероятният извършител на убийствата е загадъчен персийски шпионин, известен само под прозвището “Кентавъра”.
1 ... 56 57 58 59 60 61 62 63 64 ... 125
Перейти на страницу:

— Ами Хезиод? — попита отново Теламон. — Някой тук ходил ли е в дома му?

— Надявам се да не е — каза Аристандър с едва доловим шепот. — Хората ми вече са били там и са конфискували всички книжа и документи.

— Открихте ли нещо? — попита Дион.

— Нищо — заяви Аристандър и се изкиска. — Освен доказателства колко мрази Мелеагър и неговата партия. Много списъци с имена на къщи, мъже и жени, белязани да умрат.

— Хезиод обичаше това — забеляза Мелеагър. — Винаги гласуваше за наказание и обичаше кръвопролитията. Сега ще си плати за това в отвъдния свят. Дано Фуриите го разкъсат на парчета.

— Разбирам гърци да убиват перси — каза Теламон, без да обръща внимание на изпълнения с омраза поглед на Агис — но не и други гърци.

— Мнозина гърци измряха и при Граник — обади се Пелей.

— Писарят Рабин е мъртъв — Теламон протегна крака, докато изучаваше израженията на мъжете.

— Рабин? — Агис направи гримаса. — Познаваме го. Главният писар на градоначалника. Заловили го, докато се криел под леглото на Арела?

— Бил е изгорен в килията си — обяви Теламон. — Някой е открил къде го държим. Излял е масло през отвора, който гледа към двора и го е подпалил. Рабин е бил изгорен жив. Пазачите чули писъците му, но отначало не им обърнали внимание. Едва когато видели огъня и усетили дима, вдигнали тревога.

— Може ли да е било случайност?

— Не — Теламон се усмихна престорено на Пелей. — Стената е била залята с масло. Открихме и няколко парцала, напоени с него. Дворът е празен, всеки би могъл да го направи.

— Ние не познаваме този дворец — обяви Мелеагър.

— Всички бяхте оставени да се движите свободно — отвърна му Аристандър. — А ако ви разпитаме, какво ще чуем? Как един отишъл насам, а друг нататък?

— Ще гарантираме един за друг — меко отвърна Агис. — Освен за Мелеагър, който не беше с нас.

Олигархът примигна и се усмихва.

— Разбира се, можем да огледаме ръцете и дрехите ви — продължи Теламон. — Но каква полза? Чифт ловни ръкавици, стара туника, взета от някое скривалище, биха свършили добра работа. За щастие тъмницата е построена от камък, освен вратата, затова огънят не се е разпространил — пазачите го угасили, но не могли да спасят Рабин.

— Разбираме причината за царския гняв — присмехулно каза Дион.

— Не бях ядосан — Александър стана, скръсти ръце и приближи до градските първенци. — Имах пристъп на божествен гняв.

— Александър актьорът — прошепна Аристандър.

Теламон лекичко го срита.

— Артемида присъствала на раждането ми — проехтя гласът на Александър. — Тя ме спаси и от ножа на убийцата тази вечер, онези оси бяха нейни пратеници. Кажете на гражданите на Ефес как бях спасен от смърт. Кажете им какво ми съобщиха пратениците на богинята. Лудият, който е изгорил нейния храм, е написал признание, което ми предадохте и в него се съдържа тайна, която аз ще обявя пред целия град.

Ефесците изглежда се чувстваха неловко — Александър играеше някаква игра, но не можеха да разберат каква.

— Бях обзет от божествен гняв — продължи Александър. — Помолих се пред статуята на богинята. Утре ще издам прокламация, в която ще разкажа как бях спасен. Скоро ще ви разкрия посланието, което получих. В знак, че всичко това е вярно, богинята ми разкри как един могъщ персийски град, пристанището Милет, ще падне в ръцете ми. Нещо повече — царят повиши глас. — Убиецът и осквернителят на храма на Херакъл ще бъде заловен. Ще принеса живота му в дар пред олтара на богинята.

Царят се завъртя и се упъти към вратата. Теламон го последва навън. Щом вратата се затвори, Александър го сграбчи за рамото.

— В името на Аполон, Теламоне, ти ме забърка в това! Гледай и да ме измъкнеш!

— Видя ли това?

Теламон стоеше пред Дома на Медуза и гледаше изровения път — гол и отъпкан — който минаваше под високите стени на къщата и тук-там заобикаляше някое самотно и покрито с прах дърво.

— Нищо не видях — отвърна Касандра. — Дори уличните псета имат повече ум от теб и не излизат в обедната жега. Хипократ е казал…

— Знам какво е казал Хипократ за определени часове на деня, в които течностите се разбъркват, но се чувствам толкова уморен, че това няма никакво значение — лекарят присви очи. — Убеден съм, че видях човек, облечен като просяк, да наблюдава къщата от улицата. Е, както и да е.

1 ... 56 57 58 59 60 61 62 63 64 ... 125
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)