Съдбовният кораб [bg]

— Ще се радвам да покажа на теб и всеки друг, който проявява интерес. Чух, че Мингсли от Новите Търговци отправя предложения за примирие. Имайки предвид продължителните му връзки с Давад, се чудя дали не се е опитвал да привлече Стари Търговци към начина си на мислене.

— С удоволствие ще видя документите. Но тази вечер ще съм по-доволен да знам, че си се прибрала на сигурно, където и да си отседнала. Нямам карета, но конят ми може да носи двама, ако нямаш нищо против да яздиш отзад.

— Ще ти бъда благодарна. Но защо?

— Защо? — Граг изглеждаше стъписан от въпроса.

— Защо? — Роника събра цялата смелост, на която бе способна една стара жена, незаинтересована вече от тънкостите на учтивостта. — Защо рискуваш заради мен? Дъщеря ми Алтея отхвърли ухажването ти. Репутацията ми в Бингтаун в момента е незавидна. Защо рискуваш своята с връзката с мен? Защо настоя въпросът относно смъртта на Давад да бъде разследван? Какви са мотивите ти, Граг Тенира?

Той сведе глава за момент. После повдигна лице, близката факла проблесна в тъмните му очи и очерта профила му. Усмихна се печално и Роника се запита как Алтея можеше да бъде така безразлична към този млад мъж.

— Задаваш ми прям въпрос и аз ще ти отвърна с истината. Аз самият чувствам известна отговорност за смъртта на Давад и вашата беда от онази нощ. Не заради стореното от мен, а заради това, което не успях да направя. А що се отнася до Алтея… — Ненадейно се ухили. — Може би не се отказвам толкова лесно. И може би пътят към сърцето ѝ е чрез учтивост към майка ѝ. — Внезапно се засмя. — Са ми е свидетел, че опитах всичко друго. Вероятно добра дума от теб ще обърне нещата в моя полза. Хайде. Конят ми е натам.