![Съдбовният кораб [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/7/0/sdbovniyat-korab-bg-download.jpg)
Съдбовният кораб [bg]
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Сага за живите кораби #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-84-4
- Переводчик: Катрин Якимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Съдбовният кораб [bg]». Краткое содержание книги:
— Търговски син Граг Тенира — обяви се сам, след като Търговец Дуикър се поколеба за името му. — А аз имам разрешение, писмено и пред свидетели, да говоря от името на семейството си. Говоря от името на Томи Тенира.
— Говори тогава — даде му думата Дуикър.
Търговският син се поколеба, а после пое дъх.
— Предлагам да назначим трима Търговци, които да разгледат случая със смъртта на Търговеца Рестарт, както и уреждането на имуществото му. Имам интерес по въпроса поради дължими парични средства на семейство Тенира.
Род Каерн отново се изправи на крака, този път твърде бързо.
— Всякакви дългове бяха временно отменени точно преди малко. Беше решено в самото начало на заседанието. Освен това как може начинът, по който някой е умрял, да влияе върху дължимия дълг?
Граг Тенира не изглеждаше изненадан от доводите му.
— Не мисля, че наследството е дълг. Ако имуществото бъде конфискувано, тогава трябва да забравим всяка надежда да си върнем дължимото. Но ако трябва да бъде наследено, имаме интерес да знаем, че е така и че е предадено на наследника, преди да бъде… изчерпано. — Той използва думата „изчерпано“, но въпреки това тонът му намекваше „ограбено“. Серила не можа да овладее руменината, изникнала по бузите ѝ. Изведнъж устата ѝ пресъхна и тя не успя да отговори. Това беше много по-лошо, отколкото да бъде пренебрегвана — той почти я беше обвинил в кражба.
Търговецът Дуикър като че ли не забеляза огорчението ѝ. Дори сякаш не осъзнаваше, че тя трябваше да отговори. Вместо това той се облегна назад в стола си и каза мрачно:
— Предложението група от трима да разгледат въпроса изглежда разумно, особено след като друг член на Търговско семейство вече изрази загриженост по темата. Моля доброволците, които нямат никаква връзка със случая, да станат.
И просто така беше решено. Серила дори не разпозна имената на избраните от Дуикър. Едната беше зле облечена млада жена, държаща гърчещо се в ръцете ѝ дете, друг беше стар мъж със сбръчкано лице, подпиращ се на бастун. Как можеше да наложи влиянието си върху такива хора? Заля я вълна на поражение и срам и тя се почувства сякаш се смали в стола си. Интензивността на изпитвания срам я удиви и донесе със себе си отчаяние. Всичко беше свързано по някакъв начин. Това беше властта, която мъжете някак можеха да придобият над нея. Погледът ѝ ненадейно премина покрай лицето на Роника Вестрит. Съчувствието, съдържащо се в очите на старата жена, я ужаси. Нима бе паднала толкова ниско, че дори враговете ѝ я съжаляваха, докато я разкъсваха на парчета? Изведнъж ушите ѝ започнаха да пищят и залата около нея притъмня.
Роника седеше тихо и кротко. Това, което нямаше да направят за нея, щяха да направят за Граг Тенира. Щяха да разследват смъртта на Давад. Това беше важното, каза си тя.
Внезапното пребледняване на съветничката я изтръгна от мислите ѝ. Щеше ли да припадне? Донякъде я съжаляваше. Тя не познаваше тази земя и бе хваната сред нейния смут от рязката гражданска промяна без никаква надежда да се измъкне. Още повече че изглеждаше пленена в ролята си на съветничка. Усети, че в някакъв момент у Серила бе имало нещо повече, но то някак бе изгубено. И все пак беше трудно да съжаляваш някого, който бе така обсебен от придобиването и утвърждаването на собствената си власт на всяка цена.
Докато я наблюдаваше как стои неподвижна и кротка през останалата част от заседанието, Роника почти не забеляза края му. Търговецът Дуикър отправи последна молитва към Са, едновременно молейки за сила и благодарейки на божеството за оцеляването им. Гласовете, които бяха като ехо на неговия, несъмнено бяха по-силни от онези, отвърнали на първата му молитва. Това беше добър знак. Всичко, което се бе случило тук тази вечер, беше добро — за Бингтаун.
Съветничка Серила напусна, но не с Търговеца Друр, а с Род Каерн. Високият, красив Търговски син гледаше намръщено, докато я придружаваше извън залата. Няколко глави освен тази на Роника се бяха извърнали, за да проследят излизането им. Изглеждаха почти като двойка на ръба на съпружески спор. Роника не се зарадва на безпокойството, изписано по лицето на съветничката. Насилваше ли я по някакъв начин Каерн?
Роника не притежаваше нахалството да се забърза след тях и да помоли да я закарат до къщата, макар че щеше да е изключително доволна да чуе думите, които щяха да си разменят в каретата. Вместо това тя загърна шала на Дорил плътно около себе си и помисли с неприязън за дългата разходка до къщата на Давад. Отвън беше хладна есенна нощ. Пътят щеше да е труден и тъмен, а опасностите — по-големи от онези, грозели познатия ѝ Бингтаун. Е, нямаше какво да се прави. Колкото по-рано тръгнеше, толкова по-скоро щеше да стигне.