Съдбовният кораб [bg]

— Не знам откъде да започна — каза им откровено. — Изправени сме пред толкова безредие и кавги. Толкова много потребности. Откакто съветничка Серила се съгласи на тази среща и ние я обявихме, бях затрупан от предложения за обсъждане на въпроси, които трябва да разрешим. Нашият град, нашият Бингтаун… — Гласът на мъжа се пречупи. Той прочисти гърло и възвърна увереността си. — Никога преди нашият град не е бил така жестоко нападан от сили вътре и извън него. Единственото ни решение трябва да бъде да сме единни, както винаги сме били, както предците ни преди нас са били. С тази идея Съветът се събра тайно и установи необходимостта от някои предварителни мерки, които би искал да въведе. Вярваме, че те са в най-добрия интерес на Бингтаун като цяло. Предлагаме ги за вашето одобрение.

Серила успя да не се намръщи. Не я бяха предупредили за нищо от това. Бяха формирали план за възстановяване без нея? С усилие сдържа езика си и зачака своя ред.

— Два пъти в историята ни сме налагали мораториум върху дългове, както и възбрана. Тъй като сме го правили и преди — заради Големия пожар, който остави толкова много семейства бездомни, и отново по време на Двегодишната суша, уместно е да влезе в сила и сега. Дълговете и сделките ще продължат да предизвикват интерес, но никой Търговец няма правото да конфискува имота на друг Търговец, нито да настоява за изплащането на какъвто и да било дълг, докато този Съвет не вдигне мораториума.

Серила наблюдаваше лицата им. В залата се носеше тих звук от разговори, но никой не скочи да възрази. Това я изненада. Беше смятала, че зад много от кражбите стоеше опортюнистична печалба. Дали Търговците не се дистанцираха от това сега?

— Второ, всяко Търговско семейство ще удвои дните си на служба към града. Всеки Търговец и всеки член на Търговска фамилия над петнадесетгодишна възраст ще изпълнява тези задължения самостоятелно. Множество ще бъдат изтощени преди задачите да бъдат завършени, но най-напред ще насочим усилията си към пристанището, кейовете и градските улици, за да може търговията да бъде възстановена.

Отново настъпи кратка, безмълвна пауза. Отново никой не възрази. Погледът на Серила бе привлечен от леко раздвижване на друг член на Съвета. Тя погледна към свитъка пред него, където той току-що бе отбелязал „прието от всички“. Значи тишината беше съгласие?

Тя се огледа невярващо. Нещо се случваше тук, в тази стая. Тези хора се събираха и с общи сили започваха всичко наново. Щеше да е трогателно, ако се изключеше фактът, че го правеха без нея. Докато очите ѝ се лутаха сред хората, тя отбеляза как някои стояха по-изправени. Съпрузи, както и родители и по-малките им деца, се държаха за ръце. Млади мъже и някои от жените си бяха наложили решителни изражения. Тогава погледът ѝ попадна на Роника Вестрит. Старицата седеше близо до началото на събора, с износената си рокля и шала на мъртва жена. Очите ѝ бяха ярки, фиксирали Серила с искрящ от задоволство поглед.