Съдбовният кораб [bg]

Почти бе спряла да слуша процедурата, когато някакъв мрачен Търговец се изправи и попита:

— Защо сме държани в неведение относно причината за цялото това бедствие? Какво се случи със сатрапа? Знаем ли кой стои зад отправените към него заплахи? Свързахме ли се с Джамаилия, за да се обясним?

Друг надигна глас.

— Джамаилия наясно ли е с нашето тежко положение? Предлагали ли са да изпратят кораби и мъже да ни помогнат да прогоним калсидците?

Всички лица се извърнаха към нея. И по-лошото, с лек жест Търговецът Дуикър я насърчи да говори. Тя събра набързо мислите си, докато се изправяше.

— Това, което може да се каже със сигурност, е малко — започна тя. — Нямаме никаква реална възможност да изпратим бързо вести до Джамаилия, без да рискуваме съобщението да бъде засечено. Не сме сигурни и кого можем да смятаме за надежден и доверен човек. Засега, тайната за местоположението на сатрапа е най-добре да не бъде споделяна с никого. Дори с Джамаилия. — Тя им се усмихна топло, сигурна, че са я разбрали.

— Причината, поради която питам — продължи да разсъждава Търговецът, — е, че вчера получих птица от Трехог, с която ме предупреждават да очаквам забавяне на плащането за изпратените от мен стоки. При тях е имало земетресение, при това голямо. Не бяха сигурни какви са нанесените щети по времето, когато са изпращали птицата, но казват, че Кендри със сигурност ще се забави. — Мъжът повдигна слабото си рамо. — Сигурни ли сме, че сатрапът е оцелял след земетресението?

За момент езикът ѝ не можеше да настигне мислите. Род Каерн обаче се изправи грациозно, за да изиска думата.

— Търговецо Риктер, не мисля, че трябва да изказваме предположения по подобни въпроси или ще плъзнат слухове. Сигурен съм, че ако имаше някакъв проблем, щяхме да научим. Засега предлагам да изоставим всички въпроси за сатрапа. Несъмнено неговата безопасност е по-важна от нашето любопитство. — Той притежаваше умението да стои с едното рамо малко повдигнато над другото. Обърна се, докато говореше, и някак успя да въплъти едновременно чара и арогантността на котка с остри нокти. В думите му нямаше заплаха и все пак щеше да е някак предизвикателно да продължат да питат за сатрапа. От него като че ли се разгърна лека вълна на неудобство. Той зае мястото си, без да бърза, сякаш даваше време на всички да обмислят думите му. Никой повече не повдигна темата за сатрапа.

Още няколко Търговци се изправиха след това, за да повдигнат по-маловажни въпроси, с които изразяваха желание да поддържат уличните лампи и неща от сорта, но вече се носеше усещането, че заседанието е приключило. Серила бе притисната между разочарование и облекчение заради това, че се беше свършило, но тогава един мъж в тъмносиня роба се изправи в далечния ъгъл на залата.