Съдбовният кораб [bg]

— Днес е славен ден за Джамаилия — обяви тя. — Бингтаун е наричан бляскаво бижу в короната на сатрапството и наистина е такова. В ситуация на злополучие хората на Бингтаун не изпадат в анархия и безредие. Вие се събирате сред руините и поддържате цивилизацията, от която произхождате. — Тя продължи да говори, като се опитваше да накара гласа си да звънти с патриотизъм. В даден момент се пресегна и взе свитъка, стоящ пред Търговеца Дуикър, и го задържа високо. Отправи похвала и каза, че самата Джамаилия е основана на точно такова чувство за граждански дълг. Остави погледа си да блуждае сред тълпата, докато се опитваше да си припише някои от тези мерки, но вътрешно се чудеше дали бе успяла да заблуди някого. Тя говореше ли, говореше. Наведе се напред към тях, срещна погледите им и вкара плама на убеждението в думите си. През цялото време сърцето ѝ трептеше. Те не се нуждаеха от сатрапа или сатрапството, за да се управляват. Не се нуждаеха от нея. И веднъж щом го осъзнаеха, беше обречена. Всичката власт, която си бе въобразявала, че е придобила, щеше да изчезне, оставяйки я една безпомощна жена в непозната земя, жертва на застигащата я участ. Не можеше да позволи това да се случи.

Гърлото ѝ започна да пресъхва, а гласът ѝ се разтрепери и тя трескаво затърси финални думи. Пое си дълбоко дъх и обяви:

— Тази вечер поставихте едно смело начало. Сега, след като тъмнината се затваря около града ни, трябва да си припомним, че черни облаци все още са надвиснали над нас. Върнете се към сигурността на домовете си. Укрийте се там и очаквайте вест от нас относно най-подходящото приложение на усилията ви. От името на сатрапа, вашия владетел, ви възхвалявам и ви благодаря за духа, който показахте. По пътя към дома тази вечер ви моля да мислите за него. Той щеше да е тук днес, ако не бяха насочените срещу него заплахи. Желая ви всичко добро.

Пое дъх и се обърна към Търговеца Дуикър:

— Може би е добре да закриете заседанието с една благодарствена молитва към Са.

Той стана със смръщени вежди. Тя му се усмихна окуражаващо и видя как той се предаде. Мъжът се обърна към събраните Търговци и пое дъх да започне.

— Обръщам се към уважаемия Съвет. Бих желала да се изкажа, преди да закрием заседанието. Моля въпросът с неправомерната смърт на Давад Рестарт да бъде разгледан.

Беше Роника Вестрит.

Търговецът Дуикър се задави. За момент Серила си помисли, че напълно е изгубила. Тогава Род Каерн стана плавно.

— Представям пред Съвета, че Роника Вестрит говори без право. Тя вече не е Търговката в семейството си, камо ли в това на Рестарт. Нека си седне. Освен ако въпросът не бъде повдигнат от правомерен Търговец, Съветът няма нужда да го обмисля.