Приливи на Мрака [bg] [ЛП]

— Сега се концентрирай върху идеята за огън, топлина и пламък — каза му Гул’дан.

Огърът намръщи и двете си лица и се загледа в листото. После леко наведе едната, а после и другата си глава.

— Много добре — продължи спокойно Гул’дан, стараейки се да не нарушава концентрацията на съществото. — Сега съживи пламъка. Накарай го да се появи върху листото, топлината да докосне кожата ти и почти да я изгори.

Той видя как в центъра на листото проблесна искра и бързо се превърна в малък пламък, който гладно се разпространи настрани. Листото се съсухри, потъмня и изгоря за секунди, погълнато от огъня. Лекият ветрец го отнесе. Огърът вдигна двата си чифта блестящи очи и срещна погледа на Гул’дан.

— Значи съм огър-магьосник, да?

Съществото звучеше доволно. Едната му глава се усмихна. Другата също, но по-леко и като че ли изглеждаше объркана.

— Да — съгласи се Гул’дан, който също остана доволен от това. — Да, ти си един от нас.

— Какво значи това „един от нас“? — попита огърът, а едната му глава се намръщи. — Какво да правя с тази дарба?

Гул’дан му обясни за Ордата. А после и за нуждата да завладеят земята. Разказа му за другите раси, които бяха срещнали по пътя си. Огърът-магьосник слушаше мълчаливо и попиваше всяка подробност.

— Ти ме създаде — каза накрая той.

Това не беше въпрос, но Гул’дан кимна.

— Значи аз съм твое създание — потвърди огърът. — Ще ти служа. Твоята кауза е моя кауза. Кажи ми какво да направя.

Вътрешно Гул’дан ликуваше. Получи се точно това, на което се бе надявал. Вливайки собствената си магия в съществото, беше създал връзка помежду им. Съществото му беше напълно подчинено! Външно обаче той внимаваше да не изглежда твърде радостен. Затова просто даде знак на Чо’гал да се приближи.

— Това е Чо’гал — представи го Гул’дан. — Той е като теб — верен помощник и огър-магьосник. Той ще ти обясни какво правим тук. И ще ти даде име.

Новият огър сведе двете си глави.

— Благодаря, господарю — каза по-сериозната глава, преди да последва Чо’гал.

Гул’дан знаеше, че помощникът му ще накара новия огър-магьосник да захрани отново Олтара. И всеки следващ път щяха да се сдобиват с нов двуглав огър. Той не очакваше много от тях да станат магьосници, това бе повече, отколкото можеше да иска. Но дори един от десет да притежаваше нужния интелект, щеше да има възможност да изгради втори олтар. Гул’дан се засмя. Щеше да трансформира всеки огър от Ордата, ако Дуумхамър не го спре. А и защо ли да го прави? Дуумхамър знаеше, че получава по-големи и по-мощни воини. Военачалника никога нямаше да заподозре, че съществата са напълно подчинени на Гул’дан, който щеше да се постарае новите му поданици да не разкрият предаността си твърде рано. Щяха да го направят в точния момент. И тогава Дуумхамър щеше да разбере, че в Ордата има нова фракция, която не може лесно да унищожи или прогони.