Бавачката на ангели [bg]

– Ами децата на Рюне? – продължи Ерика. – Те как гледаха на баща си и мащехата си? Инез едва ли е била приета в семейството съвсем безпроблемно. Все пак не е била много по-възрастна от най-голямото дете, нали?

– Ужасно момче, много приличаше на баща си.

– Кой? Най-големият син?

– Да. Клаес.

Настана дълго мълчание. Ерика чакаше търпеливо.

– Добре си го спомням. Настръхвам само при мисълта за него. Всъщност не мога да обясня защо. Винаги се е държал любезно с мен, но нещо в излъчването му ме караше да съм нащрек, когато той е наблизо.

– Двамата с Рюне добре ли се разбираха?

– Трудно е да се каже. Кръжаха един около друг като планети, без да пресичат орбитите си – каза Лайза и се засмя смутено. – Звуча като някоя ню ейдж лелка, или като лош поет...

– Не, продължавай – каза Ерика и се наведе напред. – Разбирам какво имаш предвид. Значи, между Рюне и Клаес никога не е имало конфликти?

– Не, всеки си гледаше своята работа. Клаес, изглежда, се подчиняваше и на най-дребната заповед на Рюне, но никой не знаеше какво всъщност мисли за баща си. Във всеки случай имаха нещо общо. И двамата боготворяха Карла – мъртвата съпруга на Рюне и майката на Клаес – и като че ли мразеха Инез. Що се отнася до Клаес, това може би е разбираемо, тя бе заела мястото на майка му. Но Рюне сам бе избрал да се ожени за нея.

– Значи, се е отнасял лошо с Инез?

– Да, или поне връзката им определено не се основаваше на любов. Той постоянно ѝ нареждаше какво да прави, сякаш не му беше съпруга, а подчинена. Клаес, от своя страна, се държеше грубо с мащехата си и не криеше злобата си към нея. Като че ли не питаеше особени симпатии и към Ева. Сестра му Анели не беше много по-добра.

– Какво мислеше Рюне за поведението на децата си? Поощряваше ли го?

Ерика отпи малко вода. На верандата беше горещо, дори под големия чадър.

– В очите на Рюне те бяха безгрешни. Обръщаше се със заповеден тон дори към тях, но единствено той можеше да им вика. Ако някой друг се оплачеше от тях, ставаше скандал. Знам, че Инез опита веднъж, но повече не повтори. Не, единственият в семейството, който се държеше добре с нея, беше най-малкото дете, Юхан. Той беше мил и грижовен и се беше привързал към Инез.

Лайза се натъжи.

– Чудя се какво ли е станало с малката Ева.

– Тя се върна на острова. С мъжа ѝ ремонтират къщата. А онзи ден...

Ерика прехапа устни. Не знаеше каква част от новините смее да разкаже, но в същото време Лайза говореше съвсем открито с нея. Пое си дълбоко дъх.

– Онзи ден открили кръв, докато разбивали пода на трапезарията.

Лайза и Валтер се втренчиха в нея. Отвън долиташе далечен шум и човешка глъч, но на верандата цареше пълна тишина. Накрая Валтер проговори:

– Винаги си казвал, че най-вероятно са мъртви.

Лайза кимна.

– Да, това звучеше най-логично. Освен това...

– Освен това какво?