Бавачката на ангели [bg]

– Е, каква е причината такава красива жена да дойде на посещение тук?

– Ами казвам се Ерика Фалк и съм писателка. В момента правя проучване за предстояща книга. Нали ти си Уве Линдер? Бил си учител в интерната за момчета на Рюне Елвандер в началото на седемдесетте?

Усмивката му помръкна.

– Уве. Това беше отдавна...

– Да не съм се объркала? – попита Ерика и си каза, че може би е пропуснала нещо в подробното описание на Магнус.

– Не, но мина доста време, откакто бях Уве Линдер – отговори мъжът и завъртя замислено чашата между пръстите си. – Не съм си сменял името официално, но вече се наричам Лайза. Никой не ми казва Уве освен Валтер, и то само понякога, когато ми е ядосан. Името, естествено, идва от Лайза Минели, макар и да съм само бледо копие.

Той наклони глава настрани и като че зачака Ерика да възрази.

– Стига си си просил комплименти, Лайза.

Ерика се обърна. Предположи, че човекът на вратата е Валтер, съпругът.

– Ето те и теб. Ела да се запознаеш с Ерика – каза Лайза.

Валтер излезе на верандата, застана зад Лайза и нежно хвана раменете му. Лайза сложи свободната си ръка върху неговата и я стисна. Ерика се надяваше, че след двайсет и пет години съвместен живот с Патрик също ще се държат така нежно един към друг.

– За какво става дума? – попита Валтер и седна при тях.

За разлика от партньора си, той изглеждаше съвсем обикновено: среден на ръст, с нормално телосложение, отстъпваща линия на косата и дискретно облекло. Ако човек дава свидетелски показания, би било невъзможно да си спомни как изглежда Валтер, помисли си Ерика. Но очите му бяха интелигентни и мили и на Ерика ѝ се струваше, че по някакъв начин странната двойка си пасва чудесно.

Тя прочисти гърло.

– Както казах, опитвам да разбера повече за интерната на остров Вальо. Ти си бил учител там, нали така?

– Да, уф – каза Лайза с дълбока въздишка. – Това бяха ужасни времена. Още не бях разкрил, че съм гей, тогава това не беше толкова приемливо, колкото е днес. Освен това Рюне Елвандер имаше отвратителни предразсъдъци, които с готовност разгласяваше наляво и надясно. Преди да приема открито истинската си същност, дълго време се борих да се впиша в общоприетия модел. Вярно, никога не съм приличал на дървосекач, но все пак се правех на хетеросексуален, на „нормален“. Докато растях, имах достатъчно време да се упражнявам.

Той сведе поглед и Валтер го погали утешително по ръката.

– Мисля, че успях да заблудя Рюне. Но трябваше да понасям доста подигравки от учениците. Училището беше пълно с нехранимайковци, които се забавляваха, като търсеха слабите места на другите хора. Преподавах там около половин година, но нямаше да издържа повече. Всъщност не мислех да се връщам след великденската ваканция, но в крайна сметка не се наложи да подавам оставка.

– Как реагира на случилото се? Имаш ли някаква теория? – попита Ерика.

– Беше ужасяващо, естествено, независимо от мнението ми за семейството. Да, предполагам, че им се е случило нещо ужасно.

– Но нямаш представа какво?