Реката на тайните [bg]

Той се надяваше, че отговорът ще се появи в съня му, както ставаше често, но спа непробудно, откакто Лорън влезе под душа и после, преди два часа, го потупа по рамото и му каза, че хърка. Разговорът с Брунесо не бе разкрил нищо. Безпокойството, че не може да определи какво го измъчва, го изпълни с напрежение.

Мърсър насочи вниманието си към Лорън и Рене.

— Съжалявам. Мислех за нещо друго. Кога ще тръгнем?

— Слънцето залязва в седем — обясни Брунесо. — Ще спуснем лодката в реката по здрач и ще се придвижим под прикритието на мрака. Имаме прибори за нощно виждане. Ще прекараме нощта в лодката и преди разсъмване ще тръгнем към кратера.

— Къде ще е хеликоптерът, докато сме на езерото? — попита Лорън.

— На летището в Ел Реал. Ще има „проблеми с двигателя“. Боядисан е като туристически, затова няма да привлече внимание.

— Полетът е двайсет минути, ако се нуждаем от незабавна евакуация.

— Знам. — Французинът също не изглеждаше доволен. — Но там горе няма къде да го скрием.

— Добре. Какъв е хеликоптерът?

— „Джет Рейнджър 222“.

Лорън кимна. Преди да започне да работи като разузнавач, бе пилотирала „Бел 205“, известен в армията като „Хюи“. Макар че от четири години не бе сядала пред контролните уреди, бе убедена, че ще може да поеме управлението на хеликоптера, ако с пилота се случи нещо.

— Има ли разширени резервоари?

— Не. Ще ги напълним догоре в Ла Палма и ще имаме достатъчно гориво да се върнем в Панама Сити. Щом Мърсър вземе доказателството, ще се качим на лодката и ще отидем в Ел Реал, където ще чака хеликоптерът.

— Звучи добре — отбеляза тя.

Мърсър се замисли за стотиците неща, които можеше да се объркат, но не видя как могат да ги избегнат и се съгласи с нея.

— Да действаме.

Прекараха следващите два часа с лейтенант Фош, който щеше да ръководи операцията, разглеждаха карти и обясняваха какъв е теренът около езерото. Подобно на мнозина от Легиона, Фош твърдеше, че е от Квебек, за да спази правилото, че в елитния корпус могат да служат само чужденци. Спазвайки друга традиция на Легиона, Мърсър не го попита как е малкото му име. Установи, че харесва Фош, който беше непретенциозен и бе готов да изслушва цивилните, вероятно защото Мърсър вече бе доказал способностите си, като бе проникнал в „Хачърли“.

Членовете на екипа почиваха в тайната квартира до следобед и после се качиха на микробус, за да отидат до хеликоптера. Пътуваха четирийсет минути през Панама Сити, по крайбрежието и по панамериканската магистрала и наближиха усамотеното градче Чепо — последната спирка преди непроходимата джунгла. Мнозина панамци все още смятаха, че всичко отвъд неприветливото градче е неизследвана територия.

Преди да стигне до Чепо, микробусът се отклони от шосето и пътува още трийсет минути по черен път. Растителността наоколо непрекъснато се сгъстяваше. Излязоха на поляна, където сред високите до кръста треви ги чакаше хеликоптерът. Досами джунглата имаше полуразрушена плантаторска къща. Увивните растения сякаш дърпаха порутените стени към земята.