Рубинения кръг [bg]

— Мога да измисля десетина форми на изтезание, които бих предпочел да изтърпя, отколкото да прекарам нощта под един и същи покрив с него — изрече Дмитрий с равен глас и безизразно изражение.

— Сигурен съм, че няма да се стигне чак до там — успокои го Ейдриън.

— Олив каза, че може да пренощуваме тук — обясни Роуз. — Ако нямате нищо против да спите на пода.

— Имайки предвид алтернативата? Няма проблем. — Ейдриън прикова поглед в Дмитрий. — Кога смяташе да съобщиш новината, че сме едно голямо щастливо семейство?

Лицето на Дмитрий доби огорчено изражение.

— Честно, аз самият не знаех.

Ейдриън вдигна ръце.

— Хайде, стига. Ти имаш, колко, две или три сестри? Очевидно този тип доста дълго се е мотал около вас. Никога ли не ти е хрумвало, че Ранд Ивашков може да е роднина на един друг Ивашков, когото познаваш?

В очите на Дмитрий избухнаха гневни искри.

— Той никога не ни е казвал цялото си име. Беше просто Рандъл. Знаехме, че е знатен американец с кралска кръв, който идваше често по работа. Никога не сме го разпитвали. Майка ми го харесваше… за известно време.

— Той спомена, че двамата са престанали да се разбират — отбелязах аз. — Заяви, че не бил ценен и уважаван.

Тлеещите искри на гняв в очите на Дмитрий избухнаха в пламъци.

— Не бил ценен и уважаван? Той тормозеше майка ми и я налагаше с юмруци и ритници, когато беше пиян и не получаваше това, което иска.

Думите му сепнаха и усмириха Ейдриън, който явно забрави за раздразнението си.

— И какво се случваше тогава? — попита тихо. Дмитрий не отговори, но Роуз го стори вместо него.

— Дмитрий е налагал него.

Възцари се тишина, нарушавана единствено от шумоленето на Олив върху дивана. Тя слушаше мълчаливо разговора ни, а лицето й бе сгърчено явно от болки. Ейдриън я огледа с поглед, който вече бях започнала да познавам — незнайно как, но изглеждаше едновременно съсредоточен и разсеян. Изучаваше аурата й. Преди време се сърдех и му се карах, задето гледа аурите на другите, но накрая се примирих. За него това беше нещо като втора природа и през повечето време дори не осъзнаваше, че го прави. А и според Соня при четенето на аури се използва много малко дух, затова реших да му се противопоставям решително само когато използва много по-големи количества от магията на духа.

— Добре ли си? — попита той загрижено Олив.

— Не съвсем — отвърна тя и плъзна ръка по корема си. — Малко ме боли. Така съм през цялата бременност.

— Цветовете на аурата ти са много хаотични — различни от предишните. Все едно гледам аурите на двама души, преливащи се една в друга. — Веждите му отскочиха нагоре. — Да не би да раждаш?

Думите му я сепнаха… и изплашиха.