Рубинения кръг [bg]

— Във всеки случай не и тук — повтори упорито съпругът ми. — Не и на едно място с теб.

— Можеш да ме пренебрегваш и осъждаш колкото си искаш, но аз съумях да извлека най-доброто от положението, в което се озовах — заяви гневно Ранд. — Никога не съм се вписвал в семейството, никога не съм играл по техните правила и един по един те ме отхвърлиха. Това ще се случи и с теб, почакай и ще видиш. Това е цената, задето си се оженил за нея. Ще изгубиш всичко, което си имал, което би могъл да имаш като Ивашков. Много скоро ще разбереш какво е постоянно да се местиш от място на място.

— Трябва да се върнем при приятелите ни — заяви Ейдриън, улови ме за ръката и ме поведе към пътеката. — Беше ми приятно да те видя.

— Ти си ужасен лъжец, момче — подвикна Ранд след нас.

— Той прав ли е? — попитах тихо, след като се отдалечихме на прилично разстояние от бунгалото за гости.

— Че съм ужасен лъжец? Не. Аз съм страхотен лъжец.

Заковах се на място, принуждавайки го да стори същото.

Вече беше доста тъмно и единствената светлина идваше от фенерите, разположени покрай главната пътека в лагера.

— Ейдриън, имам предвид това, което той каза за мен… наистина ли плащаш толкова висока цена заради мен? Ние винаги сме говорили за бягството ми от хората, но ти си се отказал от живота си на кралски потомък, за да…

— Сидни — прекъсна ме Ейдриън и обхвана лицето ми в шепи. — Никога, никога не си мисли подобни неща. Не съжалявам за нищо. Да съм с теб, е най-хубавото нещо, което някога ми се е случвало, единственото абсолютно правилно решение, което съм взел през своя живот, изпълнен с неуспешни опити, провали и грешки. Готов съм отново да премина през всички изпитания, за да бъда с теб. Никога не се съмнявай в това. Никога не се съмнявай в чувствата ми към теб.

— О, Ейдриън — промълвих и се оставих да ме сграбчи в обятията си, изумена от внезапния изблик на емоции, изригнал в мен.

Той ме притисна силно към гърдите си.

— Обичам те. И още не мога да повярвам, че се отказа от всичко, което си постигнала, за да бъдеш с мен. Ти промени целия си живот заради мен.

— Преди да те срещна, моят живот дори не беше започнал — заявих му пламенно аз.

Ейдриън се отдръпна и се взря внимателно в мен. Върху лицето му пробягнаха мрачни сенки.

— Когато видиш някого като него, като чичо Ранд, притесняваш ли се? Че мога да стана същият?

Усетих как очите ми се разширяват.

— Не! — отвърнах непоколебимо. — Ти изобщо не приличащ на него.

От изражението му разбрах, че Ейдриън не беше толкова сигурен и съществуваше опасност отново да изпадне в една от неговите ужасни депресии. Неотдавнашното използване на духа съвместно с Нина го бе направило още по-уязвим. Ейдриън може и да нямаше никакви съмнения за мен и нашата любов, но бъдещето, което ни предрече Ранд — да се скитаме от място на място, без да можем да се установим някъде — можеше да се превърне в реалност. Това ме плашеше и несъмнено плашеше и моя любим. С натежало сърце наблюдавах как се опитва да изтласка мрачните мисли от главата си и да си надене весело и безгрижно изражение.