![В черно като полунощ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/3/2/v-cherno-kato-polunoshch-bg-download.jpg)
В черно като полунощ [bg]
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #38
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Вузев“
- ISBN: 978-954-422-102-7
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «В черно като полунощ [bg]». Краткое содержание книги:
Госпожа Пруст действително се погрижи за себе си, като си плю на петите със страшна скорост. Още в мига, в който усети Лукавеца, тя се втурна към най-близката уличка сред надигащия се смог. В града вечно се стелеха вълма от дим, пушек и смог, така че това беше фасулска работа за вещица, свикнала с тази среда. Това беше дъхът на града, макар и страдащ от развалени зъби, но за нея беше като свирукане. Тя се опря на една стена да си поеме малко дъх.
Чувстваше как в изненадващо спокойния град назрява гръмотевична буря. Всяка жена, която донякъде приличаше на вещица, се превръщаше в цел.
На госпожа Пруст ѝ оставаше само да се надява, че и останалите грозни старици ще бъдат в безопасност като нея.
Няма и миг по-късно от смога изскочиха двама мъже. Единият държеше дебела тояга, а на другия не му и трябваше, защото беше огромен и сам по себе си беше дебела тояга.
Когато онзи с тоягата се втурна към нея, госпожа Пруст тропна с крак по паважа. Камъкът под краката на мъжа се изметна и го препъна така, че той се приземи благополучно на брадичката си с отчетливо „щрак“, а тоягата се изтърколи.
Госпожа Пруст скръсти ръце и изгледа бабаита. Той не беше глупав колкото приятеля си, но пестниците му се отваряха и свиваха и тя знаеше, че всичко е въпрос на време. Отново тропна с крак, преди да е събрал кураж.
Бабаитът се помъчи да предвиди какво ще последва, но не беше подготвен за конната статуя23 на лорд Ръждьо (прословут с дръзкия и безстрашен провал на всяко военно начинание, в което бе участвал), която изскочи в галоп от мъглата и го срита с бронзовите си копита толкова яко в чатала, че той литна назад и си тресна главата в една улична лампа, преди да се свлече на земята.
Тогава госпожа Пруст се сети, че е един от клиентите ѝ — от време на време купуваше сърбяща пудра и експлодиращи пури от Дерек. А не върви да убиваш клиентите си. Пъшкайки, тя вдигна мъжа за косата и процеди до ухото му:
— Не си бил тук. Нито пък аз. Нищо не се е случило и ти не си го видял. — Тя помисли за момент и понеже бизнесът си е бизнес, додаде: — А следващия път като минеш край Куку магазин „Льольо“, направо ще се очароваш от разнообразните и изключително забавни груби закачки за цялото семейство и тазседмичната нова серия неприлични шегички за мераклии, които вземат смеха насериозно. С нетърпение очаквам да изпитам удоволствието да си ми клиент. Послеслов: новите ни „гръмотевични“ експлодиращи пури нямат равни и не бива да пропускаш да опиташ адски смешния ни гумен шоколад. Отдели момент и да поразгледаш новия ни отдел за мъжки потребности с всичко най-добро от боите за мустаци, предпазители за мустаци, убийствени бръсначи, разнообразие от първокласно енфие, абаносови пинсети за обезкосмяване на носа и нашите тъй популярни жлезисти панталони, опаковани в семпла амбалажна хартия и ограничени до един чифт на клиент.
Доволна от себе си, госпожа Пруст остави главата му да се килне обратно и беше принудена да приеме, че хората в безсъзнание не купуват нищо, така че насочи вниманието си към бившия собственик на тоягата, който стенеше. Е, добре де, вината е на Лукавеца, каза си тя, и може би това бе приемливо оправдание, но госпожа Пруст не се славеше с милостивата си душа.
— Злото отива там, където е добре дошло — промърмори тя на себе си и щракна с пръсти. После се качи на бронзовия кон, настанявайки се в студения, но удобен скут на покойния лорд Ръждьо. С подрънкване и проскърцване бронзовият кон навлезе сред вълмата смог, които не се отделиха от госпожа Пруст чак до дома ѝ.
А на уличката, откъдето тръгна, сякаш заваля сняг. Поне така изглеждаше, докато човек осъзнае, че онова, което пада от небето върху безжизнените тела, дотогава е било в стомасите на гълъбите, които сега се стичаха от всички части на града по команда на госпожа Пруст. Тя ги чу и се усмихна мрачно.
— В тоя квартал няма само зяпачи! — заяви тя доволно.
Тифани се почувства по-добре, когато градския смог и воня останаха зад гърба ѝ. „Как изобщо дишат при тази миризма? — зачуди се тя. — По-зле е и от фигълска пунгия24!“.
Отдолу обаче вече се ширеха поля и макар че пушекът от горящите стърнища достигаше до нея, беше направо аромат в сравнение с онова сред градските стени.
А Ескарина Смит живееше там… е, от време на време живееше там.
Ескарина Смит! Наистина беше истинска! Мислите на Тифани летяха почти със скоростта на метлата. Ескарина Смит! Всяка вещица бе чувала по нещичко за нея, но нямаше две вещици на едно и също мнение по въпроса.
23
За конните статуи има доста фолклор, особено за онези с ездачи на тях. Известно е, че има норми за броя и разположението на конските копита: ако едно от копитата е във въздуха, ездачът е бил ранен в битка; две копита във въздуха означават, че ездачът е бил убит в битка; три копита във въздуха значат, че ездачът се е загубил по пътя за битката, а четири копита във въздуха означават, че скулпторът е бил много, много умен. Пет копита във въздуха значат, че вероятно има поне още един кон зад онзи, който гледате, а ездач на земята с кон върху него, вдигнал и четирите си копита във въздуха, означава, че ездачът е или много калпав, или има страшно злонравен кон. — Б.пр.
24
Вж. Речника в края на книгата. — Б.ред.