В черно като полунощ [bg]

Да, а и в Ескарина имаше нещо много странно — сякаш беше отчасти тук, отчасти другаде, сякаш някак беше навсякъде едновременно. В този момент Тифани забеляза на хоризонта Кредище — сенчесто и тайнствено, като кит, заседнал на брега. Все още беше доста далеч, но сърцето ѝ трепна. Това беше нейната земя, всеки сантиметър от нея ѝ беше познат и част от Тифани винаги беше там. Там тя можеше да се изправи пред всичко. Как би могъл Лукавеца, някакъв стар призрак, да я победи на собствената ѝ земя? Та тя там имаше роднини — повече, отколкото можеше да изброи, и приятели — повече от… е, вече не чак толкова много, откакто стана вещица, но такъв е животът.

Усети, че някой се катери по роклята ѝ. Това не беше чак такъв проблем, какъвто би могъл да е. Щом си вещица, разбира се, няма и да ти хрумне да не носиш рокля, но ако ще яздиш метла, с положителност инвестираш в някакви наистина дебели панталони, по възможност с подплата. От това задникът ти става по-голям, но и по-топъл, а на трийсет метра над земята модата определено отстъпва пред удобството. Тя погледна надолу. Оказа се фигъл със стражарски шлем, изглежда от сплескана стара солница, също толкова очукана броня и — изумително! — панталони и обуща. Цяло чудо е да видиш фигъл с обуща.

— Ти си Лудичкия Артър, нали? Видях те при „Кралската глава“! Ти си полицай!

— Тъй на — Лудичкия Артър се ухили чисто по фигълски. — У Стражата е голем кеф, па и мангизите си ги бива. С едно пени цела седмица караш!

— Значи си дошъл да вкараш малко ред и дисциплина сред момчетата, а? Мислиш ли да поостанеш?

— А, не, не ми се верва. Я си го аресвам градо, че знайш. Пийвам си кафенце, дека не е от онез ми ти мъненки жълъдчета, и ода на театро и на опера, и на балет. — Метлата леко се разтресе. Тифани беше чувала за балет и дори беше виждала илюстрации в една книга, но думата някак си изобщо не се връзваше в никакво изречение, което включваше „фигъл“.

— Балет? — преглътна тя.

— Епа да, голем кеф е! Оня ден одих да зяпам „Лебед върху горещ тенекиен гьол“, преработка на оригиналната постановка от един от наште обещаващи млади изпълнители, а по оня ден, то се знай, имаше преработка на „Die Flabbergast“ у операта. А па у кралскио музей на изкуствата цела седмица излагаха порцелан, с безплатно напръстниче шери. Море, туй си е град на културата, нема лабаво.

— Сигурен ли си, че си фигъл? — смаяно промълви Тифани.

— Тъй викат, господжа. Нема писан закон, дека ни мож имам интерес у културата, зер! Рекох им на момците, га се върна, че ги зема с мене некой път сами да видат балето.