![В черно като полунощ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/3/2/v-cherno-kato-polunoshch-bg-download.jpg)
В черно като полунощ [bg]
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #38
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Вузев“
- ISBN: 978-954-422-102-7
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «В черно като полунощ [bg]». Краткое содержание книги:
Тифани се озърна объркана.
— И каквото се случи ще е по моя вина?
— Това жалкият хленч на момиченце ли е или риторичният въпрос на вещица със собствена околия?
Тифани понечи да отговори, но спря.
— Ти можеш да пътуваш във времето, нали?
— Да.
— Значи знаеш какво ще ти отговоря?
— Е, не е чак толкова просто. — За голямо учудване на Тифани и трябва да се каже, удоволствие, Ескарина за момент доби малко смутен израз. — Така, чакай да видя, има петнайсет различни отговора, които можеш да дадеш, но поради теорията на разтегливостта аз не знам кой от тях ще е реалният, докато не го кажеш.
— Тогава единственото, което ще кажа — реши Тифани, — е много благодаря. Съжалявам, че ти отнех от времето, но трябва да вървя. Имам толкова много работа за вършене. Знаеш ли кое е време?
— Да — кимна Ескарина. — Това е начин за описание на едно от абстрактните величини на нашето четириизмерно пространство. Но за твоите цели е към единайсет без петнайсет.
Това на Тифани ѝ се видя смайващо сложен начин за отговор на въпроса, но едва отворила уста да го каже, плетеницата се разпадна и през вратата с трясък влетя цял орляк пиленца, които, слава богу, не експлодираха.
Ескарина сграбчи Тифани за ръката, крещейки:
— Открил те е! Не знам как!
Едно пиленце полу подскочи, полу изпърха и полу кацна сред отломките от плетеницата и изграчи:
— Кукурикривунци!
При което вече пиленцата експлодираха. В експлозия от фигъли.
Като цяло няма особено голяма разлика между пилетата и фигълите, предвид че и едните, и другите тичат в кръг и вдигат шумотевица. Важно разграничение обаче е, че пиленцата рядко са въоръжени. Фигълите, от друга страна, са въоръжени непрекъснато, така че веднага щом успяха да се отръскат от перата, започнаха да се бият едни с други от смущение, а и за да се занимават с нещо.
Ескарина им хвърли един поглед и ритна стената зад себе си, където зейна дупка, колкото да се провре човек.
— Тръгвай! Махай се оттук! — яростно завика тя. — Яхвай метлата веднага щом можеш и изфирясвай! Не се тревожи за мен! Не се страхувай, ще се оправиш! Просто трябва да си помогнеш сама.
Всичко се изпълваше с тежък, гаден дим.
— Какво имаш предвид? — успя да извика Тифани, грабвайки метлата.
— Тръгвай!
Дори Баба Вихронрав не можеше да се разпореди толкова безпрекословно с краката на Тифани. Тя тръгна.
Глава 9
Дукесата и готвачката
Тифани нямаше нищо против летенето. Това, срещу което имаше против, е да бъде във въздуха дори на ръка разстояние от земята. Правеше го обаче, защото е нелепо и излагащо за вещерството като цяло да я видят да лети толкова ниско, че обувките ѝ да остъргват върховете на мравуняците. Хората се смееха, а понякога и я сочеха с пръст. Но сега, лавирайки с метлата през порутените къщи и мрачните бълбукащи локви, тя я насочи към открито небе. Наистина изпита облекчение, когато се измъкна иззад купчина строшени огледала и видя ясно синьо небе въпреки факта, че пред очите ѝ се изпречи знак с надпис: „АКО СТЕ ТОЛКОВА БЛИЗО, ЧЕ ЧЕТЕТЕ ТОВА, НАИСТИНА, АМА НАИСТИНА СТЕ ПРЕКАЛЕНО БЛИЗО“.
Това беше последната капка. Тя вирна метлата, оставяйки следа, в калта зад себе си, и се изстреля като ракета, отчаяно стискайки проскърцващия ремък, за да не падне. Чу гласец да обяснява:
— Има некаква турбуленция, да знайте. Ако погледнете надесно и налево, че видите, дека нема аварийни изходи…
Гласецът беше прекъснат от друг, който възрази:
— Кат гледам, Сите, навсекъде има аварийни изходи.
— Тъй на — тросна се Сите О’Бери, — ама има и таквоз нещо кат стил, ясно? Ни мож сал да чекаме, докат едва се не побием у земята, та да си слаземе чинно кат уфсе. Гаче ли сме тъпунгери!
Тифани се беше вкопчила, мъчейки се да не слуша, а също и да не нарита фигълите, които нямаха никакво чувство за страх, понеже по принцип се считаха за по-страшни от всичко останало.
Накрая успя да изправи метлата в хоризонтално положение и рискува да хвърли поглед надолу. Изглежда се вихреше бой пред както и занапред щеше да се казва „Кралската глава“, но от госпожа Пруст нямаше и следа. Все пак тя беше градска вещица, и то доста оправна, нали? Без съмнение можеше да се погрижи за себе си.