И се възправи сянка [bg]

— Според теб само чартасата може да ни спаси — прекъсна го Чонас. — Това искаше да кажеш, нали? Знаменитата кхосианска чартаса, която толкова уважават и от която толкова се страхуват множеството наши врагове. „Гигантският убиец“ — както я наричат патианците. „Погромът“ — така й казваха имперските войници при Корос. — Чонас тъжно поклати глава. — Не, Марсалас. Ти си този, който греши. Аз може да съм стар уморен политик и нашият боен дух може и да не е силен, но числата не могат просто да бъдат заличени с един славолюбив и предизвикателен жест. Да, чартасата ще изглежда страховито на бойното поле и всички в нея ще умрат, а ние завинаги ще загубим Кхос.

— Какъв друг избор имаме? — сопна се Крийд. — Да ги оставим да изнасилват и поробват във всеки град на Кхос, докато ние се крием зад крепостните стени? Това ли искате да направим?

— Не, Марсалас. Ако имахме каквато и да е друга алтернатива, не бих искал да правим това. Но такава е ужасната ситуация, пред която сме изправени. Дори в момента имперската Четвърта армия се струпва от патианската страна на Щита за масирана атака на стените. Чуй оръдията им! Чуй ги! Чувал ли си такъв тътен от първите години на обсадата насам? Те ще нападнат стените с всичко, с което разполагат в момента, и този път няма да спрат, докато ти и половината наши хора сте на бойното поле и сте се захванали с безразсъдна и самоубийствена авантюра.

— Генерал Тансерине — един от най-добрите тактици във всички Свободни пристанища, ще остане тук, при вас, за да ръководи отбраната. И той ще разполага с достатъчно хора, за да издържи до завръщането ни.

— А ако не се върнете?

— Тогава трябва да издържите, докато не пристигнат още доброволци от Лигата.

— А как ще го сторим без резервите, които взимаш с теб? Не. Трябва да останем тук и да отбраняваме Бар-Кхос. Ще заделим каквото успеем, за да укрепим и удържим Туме. Ще се окопаем и ще чакаме помощ.

— Ако се окопаем, може всички да сме мъртви преди пристигането на подкрепленията — стисна челюсти Крийд. — Ако се бием с тях, поне ще спечелим малко време. В името на милостивите богове, човече! Самият матриарх е тук — не осъзнавате ли каква възможност е това за нас?

Чонас кимна, сякаш вече не го слушаше. Като по даден знак един мъж излезе от групата Мичине и се приближи до бюрото. Беше облечен в неудобните безцветни дрехи на служител.

— Генерал Крийд — подхвана той, — мога ли да насоча вниманието ви към член четирийсет и трети от Съгласието: По всяко време защитата на Щита трябва да бъде от първостепенно значение, когато се разпределят запасите за офанзивни или дефанзивни операции.

— Кой е този мъж?

— Адвокат — обясни Чонас. — Решихме, че той ще може да изясни различията ни, в случай че друго не помага.

— Адвокат?