Открадни си свят [bg]

3.

Най-сетне голямата горещина отмина. Сега вече магистралните ветрове носеха хладина и бяха богати на влага. Алтецианите говореха, че имали пикантни ухания, носталгични и неуловими. Странни и причудливи плодове растяха по клоните на дърветата в пещерите на джунглите — мутирали малини, сиви банани. Зачестиха хранителните отравяния. След кратко, но ожесточено скарване с Рори философите преместиха местонахождението си в „Кафе-пауза“, с неговите плътни, бели транспаранти и миниатюрни разхладителни шадраванчета. „Тук е по-приятно да се отдаваш на разсъждения“ — отбеляза Добрия доктор. „За спорове“ — възрази Последния поет. „За шах“ — възвести Най-добрия съдия. — „Топ на В-2.“ Що се отнася до Рори, той също беше доволен и единственият коментар се изчерпваше с думите: „Добре, че ми освободиха място, и без това нищо не поръчваха.“

На все по-голяма популярност се радваха чили-закусвалните, заради изрядната си хигиена и вкусните ястия. Тук посетителите се запознаваха, сближаваха и дори бракосъчетаваха — в проходите между масите. Келнерите се бореха за нови отличия. Едни вече бяха станали капитани, други още бяха кадети и мечтаеха за повишение. В рекламата изрично се подчертаваше, че обслужването е 100% човешко.

В Клементиновите зали хората се тълпяха да участват в различни викторини по обща култура. Предаваха ги и по местните канали за онези, които не искаха да напускат домовете си. „Какво, според вас, е Келведонското чудо…“

„Ако не греша, става въпрос за вариант на градински грах…“

Имаше, разбира се и случаи на самоубийства. За някои онтологичната бездна на хиперкосмоса обезсмисляше съществуването и поставяше под въпрос всякакви действия. Намираха телата им в Земната зала, където отсъствието на обкръжаваща реалност бе най-доловимо. В Земната зала, с нейните празни прозорци, винаги бе четири без двайсет и нямаше и следа от наближаващо утро.