Ноктите на Помирителя [bg]

Спах или може да се каже, че спах, само няколко мига. Имах усещането, че падам и получих инстинктивен спазъм като жертва, хвърлена от висок прозорец. Крайниците ми изтръпнаха и стреснато се надигнах, но не видях нищо в тъмнината. Чух че Йонас диша и пръстите ми ми подсказаха, че той все още е там, където го бях оставил, с гръб, опрян на стената. Легнах отново и заспах.

Или по-скоро се опитах да заспя и преминах в състоянието, в което нито спях, нито бях буден. В други случаи бих сметнал това за нещо нормално и приятно, но не и сега. Бях загрижен, защото осъзнавах, че имам нужда от сън, и същевременно осъзнавах, че не мога да заспя. Всъщност думата не е най-точната. Чувах слаби гласове от двора на хана, усещах, че скоро камбаните на карильона ще зазвънят и ще оповестят началото на нов ден. Краката ми отново започнаха да изтръпват и аз се надигнах.

За момент ми се стори, че виждам светкавица от зелен огън. Покрих се с плаща и когато го загръщах, си спомних, че всъщност се намирам в преддверието на Двореца на Сюзерена. Че ханът е останал в Салтус, а Йонас лежи до мен, подпрял глава на истинската си ръка. Бледото петно, което бях зърнал, се оказа бялото на отвореното му дясно око, макар и дишането му да беше на заспал човек. Аз също бях достатъчно изтощен, за да говоря с него, а и той едва ли щеше да ми отговори.

Легнах, раздразнен, че няма да мога да заспя. Спомних си за стадото, което бе преминало през улиците на Салтус, и се опитах да преброя колко животни имаше в него. Изброих по памет точно сто трийсет и седем. Опитах се да направя същото и с войниците, които, пеейки, бяха дошли откъм Гиол. Ханджията ме беше попитал колко може да са и аз бях отговорил механично, без дори да ги преброя. Имаше вероятност той да е бил шпионин.