Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]

Веселият Буда грабна кесията, скочи от джоба на стареца и побягна с всички сили към мумията. Магьосникът обаче го усети. Бръкна в джоба със свободната си ръка и след като установи, че е празен, изпищя от ужас.

— Дръжте го! — заповяда на двете чудовища.

Те тръгнаха едно към друго, размахвайки огромните си лапи в опит да уловят бягащата фигурката, но увлечени в гонитбата, се сблъскаха едно в друго. Удариха главите си и паднаха по гръб на пода.

— Глупаци! — извика разгневено магьосникът. — Все аз ли трябва да върша цялата работа?

После насочи свободната си ръка към Веселия Буда и изстреля по него няколко светкавици. Човечето извъртя глава назад мигове преди първата да излети към него. Видя какво ще направи магьосникът и започна да бяга на зигзаг. Това затрудни стареца и той не успя да го порази. Зарядите удариха пода, пръснаха парченца камък и вдигнаха прах, но не спряха победоносния бяг на малкото човече.

Последната светкавица отхвръкна от пода и удари оковите на мумията. Скъса ги и освободи ръцете на фараона. Веселият Буда стигна до него. Хвърли кесията, а мумията я хвана с бинтованите си пръсти.

Магьосникът се втренчи ужасен във фараона. Но бързо се овладя, хвърли кинжала и направи движение с ръце, чрез което извика във въздуха пред себе си червеникава пентаграма. По лъчите й се подредиха пет символа и се стекоха към петоъгълника в средата. Само още миг и магията щеше да бъде завършена.

Когато фараонът развърза връвта на кесията, от нея се заизнизаха призрачни бинтовани фигури, играещи и извиващи се гъвкаво като змии. Разнесе се нечленоразделно боботене на множество тенорни гласове.

Старецът изпищя и направи няколко безполезни опита за нова магия, но всеки път пентаграмата се разпадаше още преди да се появят символите по върховете й. Едва тогава се реши на последната отчаяна стъпка — да вдигне камъка от олтара, преди призраците да го наобиколят.

— Ще го счупя! — закани се с пискливия си старчески глас. — Не се шегувам — побърза да добави и му се стори, че улавя зловещи усмивки по лицата на мъртвите. Изведнъж зеленото сияние на камъка се спусна бързо по ръката му и, преди да успее да направи каквото и да било, обгърна цялото му тяло. Устата му се отвори в опит да изкрещи, но гласът му се изгуби. Лицето му се сгърчи от ужас, а кожата се вкамени. После каменната фигура на магьосника се пропука и пръсна на парчета.