![Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/7/mechove-v-leda-antologiya-na-svremennoto-blgarsko-fentzi-bg-download.jpg)
Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]
- Автор: Димитров Иван, Мирчев Василь
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]». Краткое содержание книги:
Магии, битки, приключения, подвизи, предателства – всичко това ви очаква на страниците на Мечове в леда!
Съдържание Предговор – Александър Драганов (предговор) – стр.4 Сказания за Ледената Планина – Александър Драганов – стр.6 Лихварят – Александър Драганов – стр.37 Кулата в Леденото Езеро – Бранимир Събев – стр.77 Златният Вълк – Васил Мирчев – стр.111 Пратка от Египет – Иван Димитров – стр.130 Сянката на Магьосника – Станьо Желев – стр.161 Подменена Приказка – Яна Маркова – стр.193
Фараонът изрече някакво неразбираемо заклинание с боботещия си глас и духовете на мъртвите се прибраха обратно в кесията. После я завърза здраво. Приближи се до олтара и взе камъка.
Веселият Буда притвори очи и замръзна.
Лари простена и отвори очи. Отново беше в собственото си тяло. След всичко, което бе видял и преживял, сега повече от всякога му се искаше никога да не го напуска. Магията на стареца се беше разпаднала и веригите сами се бяха разтворили, за да освободят крайниците му.
Изправи се и притича до тялото на Изида. То лежеше безжизнено на пода като един зловещ паметник на смъртта и човешката алчност. Магьосникът я беше убил заради фалшива сила, която никога нямаше да притежава. А тя се беше пожертвала заради него и фараона. Младежът взе ръката й в своята. По страните му се стичаха сълзи. Всичко беше започнало толкова налудничаво, а сега, когато вече беше свършило и тя лежеше мъртва в краката му, сърцето му се свиваше от болка — болка заради това, което й се беше случило, и защото я бе загубил. Колко жалко, че хората оценяваха нещата около себе си чак когато ги изгубеха.
Фараонът се доближи до него и постави ръка на рамото му. Лари завъртя глава и срещна искрящите му елмазени очи.
— Здра-а-асти-и-и ка-а-ак си-и-и? — запита го мумията и младежът се засмя, защото си спомни, че беше ползвал същият израз, когато саркофагът пристигна у тях. Но не отвърна. Не знаеше какво да каже.
Фараонът се наведе над тялото на Изида и постави камъка върху гърдите й. Докосна с пръст първо челото на жената, а след това челото на Лари. В този странен миг младежът не почувства ни най-малка уплаха. Зеленикавото сияние, което се стече по пръстите на мумията и обгърна телата им, носеше само топлина и доброта.
Светът се изкриви в начупени картини. Ръбатите парчета придобиха вид на размазани цветове — бяха се превърнали в хаотично нахвърляни палитри. Реалността заприлича на драсканица, нацапана с акварелни боички върху лист хартия. Цветовете се преливаха във въртяща се спирала, която бавно започна да увеличава оборотите си. Палитрите вече почти се бяха изгубили в размазаната цапаница.
— Ос-с-свобожда-а-авам те-е-е — бяха последните думи, които младежът чу, преди картината да експлодира.
Звънецът извади Лари от съня.
Младежът се надигна сънено от леглото и седна на ръба му. Все още носеше дрехите от миналата нощ. Дори не си беше направил труда да се събуе.
— Идвам! — извика Лари, прозя се и стана от леглото. С бавни крачки се приближи до вратата. В ключалката нямаше ключ и се почуди къде го беше оставил през нощта, но не му се наложи да го търси. Щом завъртя дръжката, вратата се отвори сама.
На прага стоеше младо момиче.
Приличаше на жената от сънищата му. Високо, стройно, с добре поддържано тяло, кафеникава кожа, приятни черти на лицето и леко подчертани в черно мигли. Беше оплела дългата си черна коса на плитки. Носеше тесни розови панталони и бяло скиорско яке.
— Здрасти — рече тя и се усмихна.
— Здрасти — смотолеви младежът и се опита да си спомни името й. Но колкото повече се напрягаше, толкова повече започваше да се убеждава, че не я познава.
— Бети — представи се момичето. — Снощи се запознахме на партито в Памела.
— Да. Спомням си — излъга Лари.
— Надявам се, че не съм те събудила.
— Не — махна с ръка. — Аз тъкмо ставах. Влез.
Покани я в хола и в мига, в който затвори вратата след нея, се сети, че там носачите бяха оставили сандъка със саркофага. Не можа да я изпревари и тя влезе преди него. Изтръпна при мисълта как ще изпищи при вида на нещото в хола. Но саркофагът го нямаше. Изуми се. Дали всичко беше сън, или халюцинация, плод на алкохола? Не можеше да си отговори, нито да намери разумно обяснение.
— Извинявай за това, че те събудих — рече мило Бети. — Вчера вечерта си замина много рано и реших да намина насам, за да видя как се чувстваш.
— Добре съм — изчерви се младежът.
— Радвам се да го чуя. — Този път усмивката й му се стори още по-очарователна.
— Да те черпя едно питие?
— Може.
Лари побърза да се скрие в кухнята. Не знаеше защо, но за пръв път се чувстваше толкова неловко пред момиче. „Какво ми става?“ — рече си и отвори вратата на хладилника. Посегна към бутилката червено вино, но се вцепени. В нея беше останала само малко течност на дъното.