В капана на времето [bg]

— Щом сте си имали вземане-даване с планинците — рече Джейми сухо и му подаде копието на поръчката, — ще знаете, че рядко се намират двама шотландци, които да са на едно мнение за нещо, освен за цвета на небето. А понякога дори това се оказва спорен въпрос.

Господин Хокинс се засмя и шкембето му се затресе под жилетката. Той прибра документите в палтото си, а аз се притекох на помощ на Джейми, като предложих най-гостоприемно мадейра и бисквити.

Господин Хокинс като че ли се изкуши, но поклати глава със съжаление и избута креслото, за да стане.

— Не, благодаря ви, милейди, но не мога. „Арабела” акостира този четвъртък и трябва да съм в Кале, за да я посрещна. А имам страшно много работа, преди да замина. — Смръщи се към снопчето поръчки и квитанции, които беше извадил от джоба си, добави към тях квитанцията на Джейми и ги натъпка в огромна пътническа кожена чанта.

— Все пак — рече засиял — мога да свърша малко работа пътьом. Ще спирам във всички ханове и кръчми оттук до Кале.

— Ако ще спирате във всички кръчми оттук до крайбрежието, няма да стигнете и за месец — отбеляза Джейми. Извади кесията си от спорана и прибра в нея малката купчинка сребро.

— Така е, милорд — смръщи се нещастно Хокинс. — Сигурно ще се наложи да пропусна някоя и да наваксам на връщане.

— Не можете ли да изпратите друг в Кале, щом времето ви е така ценно? — попитах аз.

Той извъртя красноречиво очи и сви малката си устичка в печална гримаса.

— Де да можех, милейди. Товарът на „Арабела” е такъв, че не мога да го доверя на никого. Моята племенница Мери е на борда. Тя е едва на петнайсет и никога не е напускала дома си. Опасявам се, че не мога да я оставя да стигне сама до Париж.

— В никакъв случай — съгласих се любезно. Името ми звучеше познато, но не се сещах откъде. Мери Хокинс. Достатъчно невзрачно; не можех да го свържа с нищо. Още размишлявах по въпроса, когато Джейми стана да изпрати господин Хокинс до вратата.

— Надявам се пътуването на племенницата ви да е приятно — рече той любезно. — Тя идва да учи тук или на гости при роднини?

— Ще се омъжи — рече доволно чичо ѝ. — Брат ми успя да ѝ намери много добра партия, френски благородник. — Като че ли се изду от гордост при тези думи и златните копчета опънаха плата на жилетката му. — По-големият ми брат е баронет.

— Тя на петнайсет ли беше? — попитах смутено. Знаех, че ранните бракове не са необичайни, но пък на петнайсет? Все пак аз се бях омъжила на деветнайсет — и на двайсет и седем пак. На двайсет и седем знаех много повече.

— А вашата племенница отдавна ли познава годеника си? — попитах предпазливо.

— Не го е виждала. — Господин Хокинс се наведе към мен, сложи пръст на устните си и сниши глас: — Тя дори не знае, че ще се омъжва. Преговорите не са приключили.

Бях толкова възмутена, че отворих уста да кажа нещо, но Джейми ме стисна предупредително за лакътя.