Синовете на Спарта [bg]

— Та значи… — почна той, след като беше изминала сякаш цяла вечност.

Кир се засмя и го прекъсна:

— Ти си добър човек, Клеарх. Въпреки че не понасяш подобни неща, си се съгласил да бъдеш онзи, който да ме попита за плащането. Нали ти казах, че съм изпратил пратеници? Точно затова се отклонихме толкова много от пътя си. Имам приятел в Киликия, който ще ни помогне.

— Царя ли познаваш? — попита Клеарх и се оригна в юмрука си. Вдигна чашата си към боговете и отпи дълга глътка вино, за да махне дъха на чесън. Докато го правеше, забеляза как лицето на Кир става мрачно.

— С него… не сме приятели. Познавах го, когато и двамата бяхме много млади, но после се скарахме и оттогава отношенията ни не са добри.

— Той ли ти я отне, или ти на него? — попита Клеарх.

Кир изпръхтя в чашата си и разля вино на масата.

— Трябва ли да си толкова… спартанец? Толкова прям?

Клеарх сви рамене.

— Открил съм, че подобни неща обикновено са по-прости, отколкото си представяме, че са.

— Е, в този случай да, и двамата обичахме една жена. И тя обичаше мен, но се омъжи за него! Колко просто може да е това? Тук няма чудни приказки за млади влюбени, спартанецо! Тя избра погрешния мъж. — Въздъхна при спомена. Очите му изглеждаха съвсем черни на вечерното слънце. — Още ми липсва.

Клеарх се поизправи в стола си, макар че беше пресушил отново чашата си и почти не забеляза слугата, който дойде да му налее още.

— Някои хора могат да са дребнави дори в победата си. Ти обаче доведе войска в земите му — войска, срещу която той едва ли може да се изправи. Значи става въпрос за завоевание? Ще го убиеш ли?

Кир го изгледа продължително. Потърка дланта си, усещайки мазолите, образували се от дългото държане на юздите всеки ден.

— Ако можех някак да го накарам да падне от коня си и да умре, щях да го направя — бавно каза той. — Но тя го обича и му е родила две деца. Знам, че обича и мен, но избра него. Няма връщане назад от подобно решение, Клеарх. Никога.

— Жени — отвърна Клеарх и вдигна чашата си. — Загадка за всеки мъж.

Чукнаха се и пиха до дъно. Вече усещаха въздействието на виното.

— Обичам я — каза Кир. — Винаги съм я обичал. — Оригна се. — Намираме се на ръба на Киликия, на самата граница. Пратих й вести, че съм тук. И тя отговори. Не зная дали ще ми помогне, Клеарх, но освен нея нямам никой друг.

— Тя ли ще дойде при теб? Или да изпратя коне да я доведат?

— Пратеникът каза, че тя ще дойде. Утре. Следобед.

— А споменава ли съпруга си… поне мимоходом? — попита Клеарх.

Кир поклати глава и Клеарх повдигна вежди.

— Е, това изглежда обещаващо.

— Не. Тя обичаше двама ни, но избра него — нещастно каза Кир и отново отпи. Зъбите му бяха почервенели от виното и очите му бяха леко изцъклени. Клеарх рязко стовари длан върху масата и го изтръгна от унеса му.