![Кръвта на боговете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/3/krvta-na-bogovete-bg-download.jpg)
Кръвта на боговете [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #5
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553829
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Кръвта на боговете [bg]». Краткое содержание книги:
Марк Антоний даде заповедта за спиране едва когато се увери, че се намират на един ден път от града. Благодарение на хранените с овес коне той и легатите бяха сравнително свежи в сравнение с придвижващите се пеша мъже, но въпреки всичко цялото тяло го болеше.
По залез-слънце той влезе в двора на една странноприемница, която изглеждаше така, сякаш е била издигната още докато са полагали камъните на пътя. Млади прислужници, може би децата на собственика, изтичаха да се погрижат за коня му и бързо прибраха хвърлените им монети. Марк Антоний влезе през ниския вход и се огледа за масата, на която бяха легатите.
Те стояха прави и го гледаха внимателно, докато приближаваше. Рим беше съвсем близо и Марк Антоний знаеше, че трябва да им каже защо е наложил такова убийствено темпо. Така войниците щяха да разполагат само със сутринта, за да чуят и осъзнаят новината. И с малко късмет щяха да са на форума, преди да имат време да се замислят дали да не се разбунтуват срещу новите заповеди.
- Къде е Либурний? - попита Марк Антоний. - Той би трябвало да е дошъл пръв тук.
Легатите не отговориха. Заспоглеждаха се и поглеждаха и момичето, което поставяше кани с рибен сос на масата.
- Е? - остро попита Марк Антоний.
- Четвърти Железен не спря - каза легат Букцион. - Аз... помислихме, че ти си наредил така.
- Как така не е спрял? Не съм давал такава заповед. Прати ездач с нареждане да се връщат.
- Слушам - отвърна Букцион и излезе да предаде заповедта на някой войник.
Марк Антоний седна и даде знак на останалите да се настаняват. Сипа си пикантен рибен сос в чинията, подуши го със задоволство и си отчупи хляб, за да топне. Докато лапваше първия залък, си даде сметка, че сътрапезниците му са сковани и се чувстват неудобно в негово присъствие.
Букцион се върна и също седна. Марк Антоний го погледна. Букцион беше направо старец в сравнение с другите легати: дълбоки бръчки браздяха страните и челото му. Кафявите му очи бяха изпълнени с необяснима тревога.
- Изпратих вестоносец - каза той.
- Нали щяхме да обсъдим... трудностите, които имаме, Букцион - обади се един от другите легати.
Букцион го изгледа кръвнишки, но понеже Марк Антоний го гледаше, кимна и каза:
- До мен достигнаха някои... слухове, консуле. Имам в легиона си доверени хора, които знаят, че няма да ги държа отговорни, ако съобщават какво се говори сред войниците.
Марк Антоний се намръщи.
- Войниците са положили клетва, легате. Да ги шпионираш след това означава да подрониш тяхната чест, както и своята. Настоявам незабавно да прекратиш това.
Букцион кимна.
- Прав си, консуле. Научих обаче нещо достатъчно сериозно, за да го съобщя и на теб, независимо какъв е източникът.
Марк Антоний го гледаше и дъвчеше бавно.
- Продължавай. Аз ще преценя дали е сериозно.
- Войниците са чули за новия Цезар, консуле. И то не само моите хора. Легат Либурний ми каза същото вчера. Можеш ли да го потвърдиш?
Марк Антоний се вцепени. Трябваше да се сети, че легионерите би трябвало вече да са научили новината. Вървяха заедно по цял ден и всеки слух се разпространяваше като обрив. Изруга наум. Трябваше да изгори заповедта на Сената, но вече бе твърде късно за това. Скръсти ръце на гърдите си и се опита да скрие обхваналото го раздразнение.
- Както и да се нарича Октавиан - заяви той, - ще се разправя с него, когато вляза в града. Ако това е всичко, което си чул...
- Иска ми се да беше, консуле. Букцион пое дълбоко дъх и събра кураж за реакцията, която щеше да последва. - Войниците казват, че няма да се бият срещу Цезар.
На масата се възцари тишина.
- Това означава бунт, легате - каза Марк Антоний. - Да не би да ми казваш, че хората ти още не са си научили урока?
- Аз... съжалявам, консуле. Реших, че това е нещо, което трябва да знаеш.
- И правилно си решил, макар че започвам да се съмнявам в умението ти да командваш, щом реагираш по този начин. Вътрешните въпроси на легиона трябва да си остават вътрешни, Букцион! На твое място изобщо не бих се замислил да накажа с бичуване неколцина утре сутринта. Командващият не трябва да научава всичко, което става, знаеш го много добре! Защо ме занимаваш с разни слухове?