Плясъкът на крилете му [bg]

— Да не би да обичате Кити? Да не ви е бил като баща?

— Няма значение какъв е бил Кити. Приготви се да умреш.

— Искате да убиете единствения си приятел на този свят? Кити е мъртъв и това означава, че всичките му врагове, които са много и не са никак добрички, ще си разпределят собствеността и услугите му. Това не включва вас — вашият дял от печалбата ще е място шест на две стъпки в едно от нелегалните сметища на Кити в Оксиринкус.

Кейл беше сигурен, че долови мърморене и спорове. Това трябваше да е лесната част. Казаното от него беше истина, и то очевидна. Проблемът бе, че тази сган си имаше своята лоялност и привързаност, като всеки друг. Освен това бяха превъзбудени от драматичното и бурно развитие на нещата през последните петнайсет минути. Щеше да има драстични промени, а Томас Кейл ги беше предизвикал. Ако можеше да се разчита, че хората ще действат съобразно собствените си интереси, светът щеше да е съвсем различно място. Трябваше да остави емоциите да се охладят.

— Вървете да доведете Кадбъри. Като дойде тук, ще приказваме.

Настъпи кратко мълчание.

— Кадбъри духна към Цюрих.

— Както и да е — изкрещя онзи, който беше поел водачеството, — да го духа Кадбъри. Говори с нас. Пусни ни да влезем.

Искането за Кадбъри беше дало обратен резултат. Но в края на краищата, какво можеше да направи Кейл? Беше очаквал, че ще им отнеме време да отидат да търсят Кадбъри, докато открият, че го няма. Сега само бе раздразнил онзи, който ги командваше. Замисли се дали да опита с наглост. Опасен ход. Той избра наглостта.

— Аз съм Томас Кейл. Току-що пребих до смърт Кити Заека с голи ръце. Убих Соломон Соломон в Червената опера за две секунди. Десет хиляди лаконийци гният в сянката на Голанските възвишения, и аз съм този, който ги остави там. — Макар че се чувстваше ужасно и ситуацията бе критична, оповестяването на глас на славните му постижения го ободри. „Всичко това е вярно, нали?“ — помисли си той.

Нямаше отговор.

— Вижте. Нямам нищо против вас. Вие сте правили онова, за което са ви плащали. Кити си получи своето, и това е положението. Можете или да работите за мен, с всичките пари и привилегии, които ви е давал Кити, и премия от двеста долара, без никакви въпроси, или да рискувате с генерал Голодупец и лорд Фъстъчено масло — разправят, че генерал Голодупец поддържал войските си нащрек, като разпъвал червата на онези, които го разочароват, през улиците на контролираните от него бедняшки квартали.